Нали знаете онази песен на Аланис.

Тананикам си я доста тези дни…защото за пореден път живота ми показа колко забавен и непредвидим може да бъде.

В сряда, както бях под пара заради събитието (мина прекрасно :), ще кача някоя снимка скоро) , получих една не-особено приятна новина от финансов характер.

Тъкмо си вървях като малък буреносен облак готов всеки момент да изтрещи, когато на светофара едно момиче , което определено виждах за пръв път в живота си ме поздрави и се усмихна.

Оказа се, чете този блог 🙂 Беше ужасно мила…и наистина ми оправи настроението.

Мисля си – дали понякога не се забиваме твърде много в ежедневията. Дотолкова, че когато животът ни намига и се опитва да ни покаже че не всичко е толкоз черно, колкото ни се струва, дори не го забелязваме.

Там, където чувам тишината

Там, където виждам вятъра

Там, където ме гали слънцето

Там, където събирам боровинки в шепа

Нямам нужда от храна, разхладителни напитки, интернет, вещи,пари, разговори, суета.

Съвършенството на момента – няма нищо излишно и нищо не искам да добавя.

Прекарах една прекрасна отпускарска седмица (макар че не знам какво толкова ми трябваше да се отпускам след като работя само от месец;)).

Двата ми любими града – Пловдив и Варна. Много любими хора, срещнати след дълга раздяла. Храна приготвена с любов и кафета, поръсени със сладки приказки. И най-хуавото от всичко – да съм „тук и сега“ през цялото време.

Без мисли за никого и нищо. Без липси  на някой, нещо, някъде.  

Май твърде много мислим понякога. Твърде много въпроси си задаваме, твърде много очакваме.Твърде много планираме и се страхуваме. Твърде много си спомняме.

Хубаво е да си починеш и от това 🙂

Защото…е хубаво че…

…вчера се ожениха едни приятели, които аз преди няколко години случайно събрах…надявам се сватовническите ми умения да се докажат в дългосрочен план 🙂

…а след 3 дни имам рожден ден 🙂 (много искам някой да ме изненада с нещо хубаво)

…лято е !

Е няма накъде – след като вече две дами – Вера и Рос ме помолиха да споделя…

Да видим какво ще се получи:

Нъмбър one: Първата глътка на първото кафе за деня. Банално, но животоспасяващо.

2. Обичам си пътя до метро-станцията сутрин- по пустия „Шишман“.И заспалите хора в метрото, които се правят на много сериозни а всъщност искат да си гушнат отново възглавницата. 

3. Радва ме да видя някой облечен  по-цветно и екстравагантно. Някой, който носи дрехите, а не те него…сещате се 😉

4. Малки деца, който щъкат наляво-надясно и любопитно оглеждат света.

5. Да откривам хубави пасажи и неочаквани цитати в книгата, която чета.

6. Да е лято и да се разхождам покрай Народния и да гледам хората, седнали на слънце. Или да си вървя по „Шишман“ или „Неофит Рилски“ без конкретни планове и цялото време да е мое 🙂

Хайде сега Мария да разкаже моля…и който друг желае 🙂