Ако ви е писнало от сивата зима и искате нещо по-шаренко да ви зарадва окото, „Веда хаус“ ви канят на Боливуд спектакъл в събота вечер (21 Март) от 19 часа.
Повече за танцьорите от Раджуника можете да видите тук.
А пък ако не ви се излиза, можете да гледате филма на Даниела Кънева , посветен на Индия
по БНТ, 18.30, 21 Март (Събота)
Имам задочно участие във филма – ще видите къде работих през последната година и ще се запознаете с колежките и шефката ми 😉
Пролетно ми е напоследък.
Времето, макар ръмящо и мрачно, е пълно с обещание за пролет и ново начало.
Дните ми са изпълнени с очакване, а зад подранилите напъпили храсти се крият изненади. Хубави.
Ето например – тази вечер посетих постановка на Великотърновския театър – „Излезе ангел от мълата“.
И той наистина излезе и мина по тясната пътечка между старите, очукани седалки в камерна зала.
Ето ви една молитва за „Лека нощ“:
МОЛИТВА – Булат Окуджава
Пока Земля еще вертится, пока еще ярок свет,
Господи, дай же ты каждому, чего у него нет:
мудрому дай голову, трусливому дай коня,
дай счастливому денег… И не забудь про меня.
Пока Земля еще вертится, Господи, – твоя власть! –
дай рвущемуся к власти навластвоваться всласть,
дай передышку щедрому хоть до исхода дня.
Каину дай раскаянье… И не забудь про меня.
Я знаю: ты все умеешь, я верую в мудрость твою,
как верит солдат убитый, что он проживает в раю,
как верит каждое ухо тихим речам твоим,
как веруем и мы сами, не ведая, что творим!
Господи, мой Боже, зеленоглазый мой!
Пока Земля еще вертится, и это ей странно самой,
пока ей еще хватает времени и огня.
дай же ты всем понемногу… И не забудь про меня.
/1963/
Наскоро открих един подарък от много близка приятелка и реших да го споделя.
Прекрасна книга с оригами и стихове от източни поети.
***
I once saw my beloved one
For a moment in a drowse;
Since then I have begun
To look to dreams with hope
/Ono no Komachi, 834-80, Japan/
On a rainy Night to You Up North
You ask for a homecoming date but still there is no date,
on Mount Bashan the late night rain swells the autumn lake.
When will you and I trim a candle by the bedroom window again,
and chat about Mount Bashan and the late night rain?
/Li Shangyin, 813-58, China/
Then let us pledge a friendship
without human ties
And meet again at the
far end of the Milky Way
/Li Po, 701-62,China/
I have always regretted the shallowness of words
Compared with the depth of human hearts,
Today the two of us look at one another,
Silently, but with feelings a hundredfold.
/Liu Yu-hsi, 772-842, China/
Днес за пореден път разбрах колко различно може да изглежда един ден под първите плахо промъкнали се лъчи на пролетното слънце.
София е хубава без намусените тълпи.
И понеже утре е 1-ви март и ми се иска пролетта да дойде по-скоро в сърцата ни, ето едно любимо Вапцарово стихотворение. Усмихвайте се по-често. Изпитано средство срещу темерути и настинки 🙂
Пролет
Никола Вапцаров
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!
Вила Вилекула 