Днес попаднах на поредното изказване по повод „тъпите PR-и“ и реших като един своеобразен представител на въпросното племе да ви кажа какво мисля.

Да започнем с това,че

…съм абсолютно наясно , че в момента модната професия сред всички кифли е не фризьорка или манекенка, e PR. Де що има изрусено, нацупено и надупено създание в нета – все за „Пи-Ар-ка“ или „имиджмейкърка“ учи. От това следва че PR= тъпа кифла.

Освен това

…да, знам че „тъпите PR-и“ пращат тъпи мейли със безумен subject и 30 МБ снимки. Че пишат груби, обидни, неграмотни материали.

За тези неща няма извинение, но има обяснение и то е, че тези „тъпи PR-и“ просто не са научени да правят нещата както трябва. А защо не са научени да правят нещата както трябва?

Ето няколко възможни причини:

• защото всеки смята,че може да преподава „PR“ , „Връзки с обществеността“ и „Комуникации“  , но не са толкова много  практиците, които наистина могат да споделят опита си и да провокират мисъл в главите на учащите;
• защото едни от най-популярните ( и често самопровъзгласили се за такива)  „PR“ -и в България са създали един доста изкривен имидж на тази професия;
• защото болшинството от медиите търсят сензации. Колкото по-скандално звучи една новина – толкова по-голям шанс има да „влезе“ във вестника. Да не говорим, че за огромно съжаление, една част от журналистите изобщо не си правят труда да преработят полученото от „PR“-а съобщение, а просто правят copy-paste;
• защото като цяло бизнесът в България все още не е съвсем наясно какво е PR?. Mного често се случва шефът да каже – „Абе не може ли тука нещо – малко Пи-Ар да си направим, това онова. Да ни пишат по вестниците, да ни покажат по телевизията?“ Действа се краткосрочно, търси се моментна популярност, а не дългосрочно обвързване и диалог с публиките. А това е благодатна почва за поява на много PR-„специалисти“;
• не на последно място – защото масата потребители на информационни продукти в България търсят лесносмилаем продукт, fast-food, който ще погълнат и почти веднага ще забравят. В случая няма значение нито стилистиката, нито пунктуацията.

В заключение:

И в PR – професията има много хора, които се стараят да си вършат качествено работата.  По-добре е да ги поощряваме и ценим. А на останалите – безмилостно да посочваме грешките. Току-виж се научили как се прави (след 3-тия, 4-тия опит) :).