Днес попаднах на поредното изказване по повод „тъпите PR-и“ и реших като един своеобразен представител на въпросното племе да ви кажа какво мисля.
Да започнем с това,че
…съм абсолютно наясно , че в момента модната професия сред всички кифли е не фризьорка или манекенка, e PR. Де що има изрусено, нацупено и надупено създание в нета – все за „Пи-Ар-ка“ или „имиджмейкърка“ учи. От това следва че PR= тъпа кифла.
Освен това
…да, знам че „тъпите PR-и“ пращат тъпи мейли със безумен subject и 30 МБ снимки. Че пишат груби, обидни, неграмотни материали.
За тези неща няма извинение, но има обяснение и то е, че тези „тъпи PR-и“ просто не са научени да правят нещата както трябва. А защо не са научени да правят нещата както трябва?
Ето няколко възможни причини:
- защото всеки смята,че може да преподава „PR“ , „Връзки с обществеността“ и „Комуникации“ , но не са толкова много практиците, които наистина могат да споделят опита си и да провокират мисъл в главите на учащите;
- защото едни от най-популярните ( и често самопровъзгласили се за такива) „PR“ -и в България са създали един доста изкривен имидж на тази професия;
- защото болшинството от медиите търсят сензации. Колкото по-скандално звучи една новина – толкова по-голям шанс има да „влезе“ във вестника. Да не говорим, че за огромно съжаление, една част от журналистите изобщо не си правят труда да преработят полученото от „PR“-а съобщение, а просто правят copy-paste;
- защото като цяло бизнесът в България все още не е съвсем наясно какво е PR?. Mного често се случва шефът да каже – „Абе не може ли тука нещо – малко Пи-Ар да си направим, това онова. Да ни пишат по вестниците, да ни покажат по телевизията?“ Действа се краткосрочно, търси се моментна популярност, а не дългосрочно обвързване и диалог с публиките. А това е благодатна почва за поява на много PR-„специалисти“;
- не на последно място – защото масата потребители на информационни продукти в България търсят лесносмилаем продукт, fast-food, който ще погълнат и почти веднага ще забравят. В случая няма значение нито стилистиката, нито пунктуацията.
В заключение:
И в PR – професията има много хора, които се стараят да си вършат качествено работата. По-добре е да ги поощряваме и ценим. А на останалите – безмилостно да посочваме грешките. Току-виж се научили как се прави (след 3-тия, 4-тия опит) :).
Вила Вилекула 
пич не обиждай русите, изрусените и надупените фризьорки, манекенки и създания. спомни си като гледа порно за последен път с какви беше и си представи да не беше с такива.
Не ги обиждам…те си имат място под слънцето и нямам нищо против тях. Имам против да се идентифицират с тази професия 🙂
Както е било модно да си инженер, адвокат, енергетик, икономист … последните години дойде ред и PR. Докато не се изредят всички на върволица и се стигне до Химико-математик ( 2132 г ) .
Замени PR с всяка друга професия.
Всъщност и аз имам много раздвоено мнение за тази професия – хем като журналист непрестанно ме хвърляха в тежки недоумения, хем в последно време около ми се завъртяха куп надъхани и кадърни представители/ки на гилдията.
Та този текст ми допадна, благодаря 🙂
Ице и аз като бях журналист им се чудех…ама като минеш от другата страна и ти става ясно, че не е по-лесно. Ако искаш да си вършиш работата добре никъде не е лесно 🙂
аз го написах това. и после се разкаях. естествено не всички ПР-и у нас са тъпи и слава богу …
сългасна съм напълно с мнението ти и го споделям. имаш право. напълно.
като преподавател на студенти в тази специалност посипвам главата си с пепел. и знам, че малка част от всички тях наистина искат, знаят достатъчно, могат и са мотивирани да работят именно това.
основният проблем за ПР-а е, че е „модна професия“ сред посочения от теб таргет
а основният проблем на страната ни е, че още дълго ще има да излиза от чалгаджийското си житие-битие
нека сложим реакцията ми в графа „безмилостно да посочваме грешките“. и мир.
Не бива да се отказваме от борбата с вятърни мелници, макар че едва ли някога ще излезем от „чалгата“ , която ни заобикаля.
В България много малко хора знаят какво е PR, какво точно е HR, какво е маркетинг (много маркетинг мениджъри не знаят какво точно работят) и изобщо какво е маркетинг и реклама. Да не говорим, че не се прави разлика между медийна агенция и гараж за отпечатване на визитки – всички са рекламни агенции :)))) Но важното е да се използват гръмки и модерно звучащи понятия и чуждици, за да се показва колко навътре сме в нещата :)))
Дам…доста вярно казано…
на принципа и аз бях тук и аз каза, но съм абсолютно съгласна с дзвер – гпо-горе описаното е валидно за всяка професия, но ние като практици в сферата на комуникациите сме засегнати от масовото недоверие и подценяване на труда ни.
искам само 3 вметки да направя – връзки с обществеността е доста млада дисциплина в България и като така в началото е могло да се канят повече гост-лектори от университети с традиции в това направление; някои от преподавателите мже би също имат нужда да получат повече знания, преди да се изправят и да преподават и не на последно място – студентите (за да не кажа студьентьитье) трябва да полагат повече усилия и старания.
не може са всичко да са ни виновни „другите“. да, по-лесно е, когато имаш много добър преподавател, който да те води по пътя, но всеки може сам (особено в днешното време на свръх-информираност) да избере да обогати познанията си и да разшири хоризонта си.
Абсолютно съм съгласна, че не са ни винаги виновни другите. Всичко си опира до личната амбиция и желание за развитие. И все пак ролята на доброто образование, на преподавателите, които те предизвикват да мислиш не е за подценяване…