Не не става въпрос за филма.

А за една спонтанна среща в свеж майски неделен следобед.

Пролетния дъжд, който е много своенравен, се изля изведнъж, като любов на един дъх…

После улиците останаха мокри и ухаещи.

София е хубава когато е къпана 🙂

Отидох да видя Севи и съвсем спонтанно се събрахме 7 жени – аз, Севи, Фанчето, Меган, Катето, Стелчо и нашата пътешественичка Верги.

Освен че много се смяхме, научих и някои доста интересни неща  като например

колко мръсни са пристанищните градове

как се вдигат и свалят платна на яхта

как се вдига котва

в какво се състои изпита за competent crew (както и да се превежда това) на яхта

как се учи английски в полеви условия – или каква е разликата в употребата на kettle и на tea-pot

че притоплянето на храна е вредно, защото създавало приятни условия за живот на бактериите

че в някои райони на Мозамбик има населени места, до които може да се стигне само пеш след 2-3 часа ходене

че са измислили изобретение за вадене на вода от пустинята, което се задвижва от детска въртележка

че Мозамбик е католическа държава, но много хора вярват в магии и различни секти

че традицията мъжете да имат повече от една жена е започнала в миналото, когато религията е повелявала , в случай че брат му умре, мъжът да се ожени за съпругата, за да я защити. А в Мозамбик нямало ограничения колко жени може да има един мъж. При брака с първата само подписвал документ в който посочвал дали тя ще му е единствената жена или ще има и още

че средния брой членове на индийското семейство е между 6 и 8

че самолетния билет до Йоханесбург  струва около 600 евро (само в мечтите ни) а този между Индия и Шри Ланка – около 30 евро

а също така – научих как сливово дърво може да ражда праскови!

Може да съм попропуснала нещо, но и това си беше достатъчно хубаво за 3-4 прекрасно прекарани часа 🙂

Напоследък доста често сменях изгледа на блога.

И то не заради някаква неувереност или пък следване на модни тенденции ( хихи) ами защото

първо – съм достатъчно боса в тези неща, за да си направя мои си изглед, който да си ми харесва напълно и да не го сменям (предвид факта че напоследък се зарибявам по ТОЧКИ, нещо на точки щеше да е…или пък всъчщност не – щеше да има нарисувана Пипи, Вила Вилекула и коня на верандата 🙂 )

второ – не мога просто да си сложа възможно най-изчистения скин. Някак си това не съм аз. Не искам да слагам и най-крещящото жълто-оранжево (да, аз съм си цветно, с преобладаващо жълто оранжево)  защото това отвлича погледа от написаното.

Затова се спрах на „ненатрапчиво слънчево“. Поне засега…

Ако се чудите как да прекарате няколко часа в пролетна слънчева съботна сутрин…

Предложението е:

Чаша хубаво капучино, кроасан, Ибрахим Ферер и Капитал Light в градинката до Парламента*.

La vita e bella…:)

* Light-а може да се замени и с книжка…а градинката може да е всяка друга градинка, където концентрацията на улични кучета и тихи ( и не чак толкова тихи) луди е минимална (предупрежвавам – градинката на „Св. Седмочисленици“ НЕ е добра идея в този случай) 

Преди малко докато гледах „Ъндърграуд“ се замислих за погребенията на разни големи диктатори и държавни мъже.

Помня, когато мама ми разправяше като била още ученичка и умрял Сталин. Тогава ги строили всички да плачат дружно, а тя нали си е шматчица била, та нещо не разбрала какво толкоз му е тъжното и се подхилквала, щото всички наоколо ужасно смешно са циврели явно:)

Цялата тази работа с почестите ми се вижда малко пропагандна. Народът или жали държавния си глава защото го обича (и съответно главата си е вършил работата) или просто защото някой е накарал народа да вярва, че държавния глава заслужава да бъде обичан и съответно изпращан с почести. Странно е някак… Въпреки че ужасно съжалявам, че не можах да ида в мавзолея преди да го съборят и да видя мумията на Георги Димитров.

 И друго нещо съжалявам. Не знам защо, ама си мисля, че ако вземе че умре някой политик, хората няма да се стичат на тълпи да го изпратят. И то не само защото няма пропаганда, ами просто защото тук никой вече не вярва, че политиците си вършат работата.