Днес направих следното велико откритие:

Търсейки близо 5 минути в кое меню на Excel, по дяволите, се намират знаците за неравенство („<„ и „>“) и прозрях…че всъщност се намират на клавиатурката…долу вдясно 🙂

Мъдрата мисъл на деня – обяснение защо съм си сменила скин-а на блога:

„Ми той старият нещо изчезна, затова си го смених“

Такива ми ти работи…

*Бележка под линия: Напразните усилия на мoят блокирал от напрежението днес мозък да мисли дадоха тез хм…“свежи“ резултати

Светът наистина е малък…

Винаги срещаш съвсем случайно приятелите си на най-неочакваните места…

Хубавите неща се случват точно когато най-малко ги очакваш… 

В това има нещо много успокоително и усмихващо 🙂

В последно време София ми изглежда много чужда и негостоприемна. А когато дойдох, бях толкова очарована от малките тесни улички по центъра. Не че сега не съм. Но грозното някак агресивно настъпва и застрашава да погълне представата, която си съзададох за този град и с която предпочитам да живея.

Колите …са навсякъде. Преди като че ли ги нямаше толкова. Сега направо се чудя как да вървя – на ръце ли – за да стигна до работа. Не дай Боже някъде по-далече! И тези моторизираните типове стават от ден на ден по нагли, скоро очаквам и по входовете да започнат да паркират. Мисля с ентусиазъм да се включа в лепенето на стикери по автомобилите, заели цялото пространство!

Писна ми и от милите улични кученца. Пред нашия блок има (само) три и аз всяка вечер се моля да са вечеряли като се прибирам. Онзи ден имах неблагоразумието да вървя пеш по бул. „Сливница“ и две „симпатични“ помиярчета с ръст на теле ме проследиха почти през целия ми път. Омръзна ми да се оглеждам и ослушвам постоянно. Да дойдат виетнамците, а? 🙂

И последно – мръсотията! Не, не глобалния проблем с боклука (може би единствения, с който засега СуперБойко не успява да се справи). А проблема с това, че всеки мърси общата „кочинка“ , хвърляйки фасове, хартии, торбички и т.н. Днес чух по БТВ че започвало пролетно почистване на София, което щяло да продължи до 22ри април.Много хубаво, дори бих се включила. Но едно почистване не прави чиста София.

Толкова ни са изкривени съзнанията в това отношение, че когато веднъж видях едно семейство да излиза с 5 годишното си хлапе за да направи уборка зад блока бях изненадана. Учудена дори…

И без малко да забравя – строежите. Имам чувството че се строи за да се настанят в тези апартаменти не хората, а постоянно увеличаващите се коли.

Тъжна работа и не виждам скоро оправия…

Вчера на форума „Кариери“ в НДК имаше в пъти повече компании отколкото студенти. Разхождах се покрай скучаещите HR мениджъри и се чудех и аз като тях – Къде са студентите?

Предположения всякакви – ваканции, бригади, „още не са се събудили“, „на работа са до по-късно“. Едно е ясно – всички 120 компании бяха доста разочаровани от рехавата посещаемост, и от липсата не само на подходящи, но и на каквито и да е кандидати.

Наистина не бих могла да си обясня защо нямаше почти никой от връстниците ми, при положение че миналата година се изпотрепваха да ходят и да раздават CV-та. Може би вече осъзнаха, че се намират в по-изгодна позиция на „определящи правилата“.

Дали обаче самите работодатели осъзнават това и какво правят по въпроса? Нe виждам да се полагат някакви усилия в насока задържане на персонала, развитие, подобряване на условията на труд и т.н.

Без да съм навлязла „в дълбоките води на HR мениджмънта“  усещам, че колкото и да се опитват да се предствят за „добри“, „успешни“, „първи“ – голяма част от работодателите са един дол дренки. Гледат да те натоварят максимално с работа, да спечелят най-много с минимална инвестиция в човешки ресурс.И нямат и идея за това, че не е достатъчно само да плащаш на работника си, а понякога се налага да се полагат и допълнителни усилия. Чудя се докога ли може да продължава това? Къде са работодателите които ще променят картинката към по-добро и има ли ги изобщо?