за кого са книгите

Sve15 коментара

Поседнах да почета на слънце в парка.  На съседната пейка приседна мъж с доста опърпан вид, извади книга и зачете.

Стана ми хубаво заради книгата в ръцете му.

Книгата, която, дори без да съм видяла корицата й, ми даде поне два ценни урока:

Че не бива да правя прибързани заключения.
И че четенето е всеобщо благо, а не изключителна привилегия на някакви самопровъзгласени интелектуални елити.

Хубаво е всеки да чете. Но да чете със сърце.
Да чете, защото е любопитен, защото иска да научи, да почувства, да се запознае с нови хора и светове. Да се предизвика себе си. Да се промени.

Книгата е хубаво да се подбира внимателно като приятелите и да й се отделя нужното внимание. Да се поразходиш под мишница с нея, да пиете заедно чай, да й скроиш дреха или да й подариш аксесоар. Книгата  заслужава това любовно отношение. Защото в повечето случаи тя самата е (или би трябвало да е) дете на любовта.

Да препускаш презглава към нова книга, едва затворил последната страница  на предходната е все едно да се запознаваш с все нови и нови хора, но никога да не превърнеш беглото познанство в приятелство.

Тъжно е да четеш само за себе си, за да покажеш колко много книги си изчел. Истинското четене започва след като си затворил една книга. Тогава размишляваш върху това, което се случва в нея, споделяш идеите с хората около теб, препоръчваш я на приятели. С две думи – свързваш се с другите човеци.  Така четенето те променя и те прави по-добър и сигурно малко по-щастлив. Само ако поискаш, разбира се!
–––
Понеже ме помолиха да тагна други хора, които да споделят мислите си за четенето, моля това да са: Бени, Dayseasons, Ели ,  Петър , Севда и Мила.

за кого са книгите

TEDxNBU – Възхвала на бавното

Sve1 коментар

Много исках да ида на TEDxNBU още от миналата година и много се радвам, че успях.

Темата, която организаторите зададоха в началото беше „Защо?“ (си струва да правим нещата, които правим)

Следвайки тази линия, ето защо за мен си струваше да отделя цял слънчев пролетен ден на това събитие:

  • Някои от лекторите споделиха неща, които бяха не само вдъхновяващи, но и ме накараха сериозно да се замисля. Метафорично казано, това са „семенцата“, които посяха в главата ми. Цитирам ги по памет:

„Аз имам навика постоянно да се влюбвам в нови и нови  неща. Но впоследствие осъзнах, че да превърнеш влюбването (към човек или идея) в обич, се изискват много усилия, време и компромиси“ – Деси Бошнакова

„Животът на една дреха е колкото на една вафла“ – Яна Дворецка

„Опитват се да ни убедят, че сигурността е по-важна от свободата“ – Евгений Дайнов

„Фотографията е емоция, не мегапиксели.“ – Енчо Найденов

„Работата не е място.“
„Истинското състезание е с теб самият.“ – Георги Камов

  • TED Презентациите бяха много добре подбрани, като най ми харесаха тази на Alain de Botton и Neil Pisricha
  • В почивките си говорих със симпатични хора за четене, за кучета, за умението да правиш добро първо впечатление и за фотография. Не мога да не споделя сайта на Михаела Иванова, която каза че „след като снима на филм, вече няма сила, която да я върне към дигиталната фотография“
  • Организаторите бяха вложили свеж подход, за да насърчат запознанствата между гостите и споделянето на идеи
  • Не на последно място – в TEDxNBU торбичката освен традиционните рекламни материали (и много готината чаша на Mini ) имаше и пакетче със семена, което смятам да използвам за Guerilla Gardening  🙂

Като цяло събитието (поне за мен) беше възхвала на бавното. Говорихме за бавна мода и бавни снимки, за способността да се вглеждаш и откриваш хубавите неща наоколо.

А отделеното време да създаваш неща и да откриваш красотата за мен винаги е било ключ към щастието.

TEDxNBU – Възхвала на бавното

фотография с лента (и бухалки)

SveВашият коментар

Разправям на Мария, че ще ходя в Барселона.

– Чудесно 🙂  – възкликва тя и заръчва – И да снимаш!
-Е, как – отвръщам – Разбира се! С лента!
– И с бухалки. Като всяко „златно момиче“ – допълва ме.
– Е, аз мислех да питам за разрешение, ама щом смяташ, че с бухалки ще е по ефективно… – колебая се.

Напоследък много си говорим с Лина за снимането на хора. Дали е по-добре да се прави скришом, без човека да подозира или най-добре да го заговориш и попиташ дали има нещо против.  За момента все още не смея да подходя директно, но мисля да се престраша в скоро време. Би било интересно. Само да не се стига до бухалките 🙂

фотография с лента (и бухалки)