Четох порно

pornotoАко не бях харесала как пише Бояна Ламбер в блога си, едва ли щях да разбера за книгата й , още по-малко пък да си я купя и прочета. Но явно звездите, отговорни за това точните книги да попаднат в ръцете ни, са били благосклонни. Така се оказах притежателка на том от 368 страници с провокативното заглавие “Моето порно”.

Ако трябва да обобщя “какво е искал да каже авторът”, бих перифразирала култовата реплика от “Туин пийкс” – “Тази книга не е това, което е”. Тя не прилича на нищо, което съм чела досега и именно това ме заинтригува.

“Моето порно” е интересен експеримент – авторката публикува текстове, писани в блога й в продължение на 6 години. Книгата няма съдържание, нито бележки под линия и обяснения. Корицата й определено не е “модерна” и не “хващаща окото” . Колко тъпо – кой ще си купи нещо на хартия, щом вече го има безплатно в интернет? И с такава “грозна” корица – как книгата ще се отличи в морето от боза, която залива книжарниците? Доста смело и самоуверено от страна на неизвестната (поне за мен) авторка да мисли, че ще има успех. Continue reading „Четох порно“

Advertisements
Четох порно

#peopleIlove: Симо

Симо

Реших да започна нова рубрика в блога, в която разказвам за хора, на които се  възхищавам. Първи е Симо, който измисля и реализира множество проекти, насочени към младите хора в Пловдив. Изключително вдъхновяващ, пълен сякаш с неизчерпаема енергия и идеи, той ме кара да вярвам, че наистина, дори в България, няма невъзможни неща.

Представи се в 140 знака

#Симо е от #PLOVEDIV #Bulgaria

Ти си живял доста време в чужбина, нали? Какво кара един млад и способен човек като теб да вземе решение да живее в Пловдив, а не да опита да се реализира навън? Чувстваш ли се понякога като бяла лястовица?

Не съм сигурен дали съм благата вест, която България чака. Всяка власт всячески се опитва да ти покаже, че не си нужният гласоподавател. Още със ставането сутрин ни набиват в главите, че тук нищо не става, че от нас нищо не става, че никога нищо няма да се получи. Затова си спрях телевизора и си изключих радиото. Нямам нужда от „новини“ и „музика без прекъсване“. И тогава градът ме прие по улиците си. Не ми е интересно да ми е лесно – ако беше така, нямаше да се прибирам от Щатите. (Преди това като дете съм живял за кратко в СССР, после Англия, Словакия, Белгия) Предпочитам предизвикателствата. Сърцето на Пловдив тупти със свой си ритъм, по-бавен. Затова не останах в София, хората там са си въобразили, че са във филм, че са актьори. Сега съм се заобиколил с хора, които творят, без да търсят слава. Продукт съм на личностите около мен. Това е притеснително у дома – тук всеки си мисли, че е единствен и неповторим, а нещата не седят така – за да успееш, необходимо е да твориш с други хора. Заедно. Continue reading „#peopleIlove: Симо“

#peopleIlove: Симо

Кой се страхува от голата истина?

yulianСбръчканото и обагрено от разширени вени и старчески петна голо тяло на възрастна жена заема цялата стена. Тяло, отпуснато в ръцете на млад мъж.
„Толкова грозно“, възмутено шушукат две лелки, докато се изнизват от галерията.
Изложбата „Мигновения“ на Юлиян Табаков явно предизвиква всеобщ потрес и възмущение. „Скандално“ е да съблечеш  81-годишната актриса Златина Тодева и да я сложиш до младото тяло на Марий Росен.  И да разпечаташ тези снимки с размер на билборд.
Грозно е. Скрийте го.
Голата истина е страшна, когато е на 81!
В нашето общество, където идеалът за красота са пластмасовите човешки версии на куклата Барби, да покажеш едно остаряло голо тяло е смелост, дори безумство. Трудно се преглъща.

Мястото на  възрастните хора в България е периферията – те не само не могат да си позволят финансово да вземат активно участие, но и някак удобно „влизат в ролята“, която стериотипът им налага. Бабите са, за да седят край печката, облечени с дебели плетени елеци, да посрещат дълго чакани гости от града, да слагат тежки софри с домашни  гозби и да пълнят багажници с пресни зеленчуци, плодове и всякакви други „еко“ и „био“ продукти. Continue reading „Кой се страхува от голата истина?“

Кой се страхува от голата истина?

Две хубави гърди

Project Breastfeeding Promo by Kalimana.com from Kalli Pavon on Vimeo.

В един идеален свят този пост би вървял със снимков материал на гърдите ми, които по всеобщо мнение не са никак лоши. 🙂
За голямо мое съжаление не разполагам със снимка, на която кърмя,  така че ще трябва да се задоволите с това видео за насърчаване на участието на бащите в кърменето. Sorry!

Значи – голи цици по билборди,телевизии, вестници, интернет, реклами и в заведенията може, ама кърмещи голи гърди не може? Жената като  сексуален обект, играчка, аксесоар – може да си покаже гърдите. Даже трябва. Когато обаче трябва да си нахрани детето – да се крие, щото „смущавала другите“.

В интерес на истината, аз също малко се смущавам като видя жена да кърми. Не заради друго, а защото се чувствам натрапник в един толкова интимен момент между майка и дете.  Но мисля, че отговорността да се справя с това смущение си е само и единствено моя – мога или да свикна с гледката, или просто да се отдръпна настрани. Continue reading „Две хубави гърди“

Две хубави гърди

Покажи ми брадата си, за да ти кажа какъв си

ls
Наскоро Бояна се похвали, че била в нов столичен клуб, където всички бармани били с бради.
Чудя се дали наличието на брада e било предимство при наемането им на работа…или пък изискване след като са постъпили?

Странно или не, брадатковците наоколо са все повече, а понятието „лъмбърсексуален“ измести поизтърканото „метросексуален“. Дали обаче от това мъжете станаха повече мъже?

Meet the lumber sexual :  модерният градски мъж, който полага неимоверни усилия да изглежда като току-що излязъл от гората дървосекач, макар че в повечето случаи няма и бегла представа как се цепят дърва. Всеки детайл от визията му е внимателно обмислен и грижливо подбран. Ако си мислите, че да изглеждаш грубовато и небрежно е нещо, което се постига бързо и без много усилия – вижте само колко време отнема grooming-а (т.е. поддържането, с елементи на глезене) на най-отличителния аксесоар на лъмбър-мъжа – неговата гъста и добре оформена брада. Заклевам се – никога не съм притежавала толкова разнообразни продукти за измиване, разресване и фиксиране на косата, колкото бяха показани в това видео! 🙂 Continue reading „Покажи ми брадата си, за да ти кажа какъв си“

Покажи ми брадата си, за да ти кажа какъв си

Любовта, без която не можем

lisachandler

 

Вярвате ли в любовта? Ама честно!

Нека уточня, че  говоря за  романтичната любов, която успешно се продава, опакована в лъскав целофан на сърчица. Особено интензивно в този период на годината.

(едноминутна пауза за да си отговорите на въпроса)

Вярването в любовта е ирационално като вярата в  Дядо Коледа – надяваш се да го има и да ти донесе хубави подаръци и ако не ги получиш се чувстваш излъган. Още по-ирационално ми се струва, че след като си бил лъган нееднократно, всеки път когато се влюбиш – все се надяваш, че този път ще е различно.

От гледна точка на разума  любовта не е виновна за загубата на вяра в нея.  Затваряме очи и се хвърляме в бездната на новата любов, пометени от химията  на привличането. Натоварваме обекта на любовта си с очаквания: да ни даде крила, за да се издигнем над пропастта или поне да ни държи ръката докато летим с бясна скорост към дъното й.  Да очакваш от някого (освен от себе си) да направи нещо е сигурен начин да се разочароваш. Можем ли тогава да се сърдим и да обвиняваме друг човек, че са ни е разбил сърцето, когато всъщност си го разбиваме сами? Continue reading „Любовта, без която не можем“

Любовта, без която не можем

Какво (да не) четеш?

Откакто стана модерно да се чете всеки се надпреварва да препоръчва на другите какво да четат.
Освен специализирани блогове, рубрики в списания и фейсбук групи се явяват и меко казано странни явления като например банери „Милка (да шоколадът) ти препоръчва да прочетеш…“  Очаквам с трепет момента, в който ще ми дават книга в Пикадили за всяка покупка над 30 лв (йе!)

Всичко това е чудесно, но да не се отплесваме!

За да не остана назад и аз рекох да препоръчам туй онуй. Понеже съм опърничава, реших да ви кажа какво да НЕ четете. Тъй като по природа съм деликатна, а и смятам, че всеки трябва да си прочете количеството бози, за да открие своите шедьоври, ще спестя заглавия и автори. Continue reading „Какво (да не) четеш?“

Какво (да не) четеш?