Винаги съм завиждала малко на музикантите. За мен музиката е най-директният път към почти неуловимото усещане за божествен замисъл и хармония, което съм изпитвала пред някои произведения на изкуството.

Днес, докато пеехме с любителския ни хор Carol of the bells, за пръв път усетих нещо светло и хубаво, невидима хармония, свързваща ме с хора, с които нямам твърде много общо.

*УАУ*

Не ми идва да пиша дълго, но ей такива ми се въртят днес из главата:

1. Много ми харесва идеята за работа в бар. Задължително такъв с хубава музика. В идеалния вариант – на плажа.  Пълно щастие.
2. Музиката напоследък – красива и жестока. Леко болезнена, прясна рана на коляното, току-що хванала коричка.  Не можеш да се удържиш да не я разчовъркаш.
3.  Винаги ми се допушва в някакво особено състояние. Цигарите заместват думите, а димът е странна форма на споделяне.
4. Стигнах до трета част на „Гениалната приятелка“, но трябваше да спра. Твърде емоционално наситено.

Любов, тъга, желание, радост, смърт.

Съставките са силно концентрирани.

От химичната реакция между партньорите зависи дали коктейлът ще е страстен и възбуждащ сетивата или нежен и галещ небцето.

Тя е мила и деликатна. С пастелни тонове и меки очертания.

Той е плах, леко непохватен…усмихва се неловко и не знае къде да дене ръцете си.

С първите звуци на песента и двамата се вливат в едно. Танцът е формата. Те са съдържанието.

За броени минути ще са митично същество – с четири крака,две глави и едно сърце. Независимо че той е твърде висок, а тя – леко закръглена. Те ще са красотата.

Ще се носят без да стъпват по пода, олекнали и свободни от всички мисли.

Тя ще се довери сляпо. Той ще поведе смело.

И ще бъдат…

само те

само тук

само сега.

100 % живи.