Един цитат от книгите на Брене Браун ми е останал в съзнанието:

Heartbreak is unavoidable unless you have decided not to love.

Всеки е сам в болката си. Но е хубаво, че можем да споделим това пространство с другия. За да извървим пътя си към едно не-толкова лъскаво, малко поочукано, но по-истинско аз.

А защо не и един към друг.

 

Вярвате ли в любовта? Ама честно!

Нека уточня, че  говоря за  романтичната любов, която успешно се продава, опакована в лъскав целофан на сърчица. Особено интензивно в този период на годината.

(едноминутна пауза за да си отговорите на въпроса)

Вярването в любовта е ирационално като вярата в  Дядо Коледа – надяваш се да го има и да ти донесе хубави подаръци и ако не ги получиш се чувстваш излъган. Още по-ирационално ми се струва, че след като си бил лъган нееднократно, всеки път когато се влюбиш – все се надяваш, че този път ще е различно.

От гледна точка на разума  любовта не е виновна за загубата на вяра в нея.  Затваряме очи и се хвърляме в бездната на новата любов, пометени от химията  на привличането. Натоварваме обекта на любовта си с очаквания: да ни даде крила, за да се издигнем над пропастта или поне да ни държи ръката докато летим с бясна скорост към дъното й.  Да очакваш от някого (освен от себе си) да направи нещо е сигурен начин да се разочароваш. Можем ли тогава да се сърдим и да обвиняваме друг човек, че са ни е разбил сърцето, когато всъщност си го разбиваме сами? Прочетете още „Любовта, без която не можем“ →

Любов, тъга, желание, радост, смърт.

Съставките са силно концентрирани.

От химичната реакция между партньорите зависи дали коктейлът ще е страстен и възбуждащ сетивата или нежен и галещ небцето.

Тя е мила и деликатна. С пастелни тонове и меки очертания.

Той е плах, леко непохватен…усмихва се неловко и не знае къде да дене ръцете си.

С първите звуци на песента и двамата се вливат в едно. Танцът е формата. Те са съдържанието.

За броени минути ще са митично същество – с четири крака,две глави и едно сърце. Независимо че той е твърде висок, а тя – леко закръглена. Те ще са красотата.

Ще се носят без да стъпват по пода, олекнали и свободни от всички мисли.

Тя ще се довери сляпо. Той ще поведе смело.

И ще бъдат…

само те

само тук

само сега.

100 % живи.