Тези дни се занимавах с театър. Не традиционен, а социален театър или форум-театър. Що за птица е това? С едно изречение – форум-театъра цели да въздейства на рискови групи и да помогне за разрешаването на социални проблеми (трафик на хора, толерантност към различията, домашно насилие и т.н.), използвайки средствата на театъра. С повече изречения ето тук. Идеята е сравнително нова в България, има поле за развитие, да се надяваме че скоро ще мога да разкажа повече за дейностите.
Удоволствието да се превъплътя в гамен, който изправи косите на педагогическия съветник бе допълнено от пътувания из София в стил „опознай столицата за да се убедиш, че не искаш да живееш в нея“. Трамвай номер 7 спокойно може да бъде преквалифициран в туристическо влакче и да взимат такса „панорамна обиколка на центъра на София“.
В събота, по някаква случайност се вредихме да гледаме откъси от Харолд Пинтър по време на 36-часовия театрален маратон на НАТФИЗ. За съжаление, „Пухеният“ в неделя вечер се оказа недостъпен. Пред залата -меле. Така човек кривва от правия път – като няма места в театралните салони – по кръчмите места – бол 😉
Иначе – събота привечер София беше почти вълшебна. „Солунска“, окъпана от дъжда, ухаеше на пролет и цъфнали кестени, софиянци ги нямаше, колите им също. Малкото минувачи изглеждаха свежи и леки като цветни петна.
Изобщо…София е хубава през уикенда. Прекарах няколко хубави часа във „Веда Хаус“ изпивайки геройски цели два чайника (кой да повярва че толкова ще ми хареса да пия чай :)) Препоръчвам домашно приготвения сладолед и сладките палачинки с мед, орехи, стафиди и канела. Ммммда 🙂

…аз и себе си овапцах май 😉