Признавам си още в началото, че и аз обичам понякога да купувам неща, от които нямам особена нужда. Че ми е едно такова топло и хубаво под лъжичката (макар и за кратко) като си имам нещо новичко.
Оценявам практичността на големите супер, хипер и мега-маркети. Но смятам, че наред с това да предлагат изключително разнообразие от стоки, основна цел на тези магазини е да създават добри условия за безмозъчно пазаруване.
Наскоро прекарах известно време с позната (пенсионерка), чието основно занимание е по цял ден да обикаля магазините. Всяко второ изречение съдържаше думата Kaufland: как това продавали, как еди-какво си било на промоция, какви хубави намаления имало, колко били чисти тоалетните. Звучеше като промит мозък!
Естествено жената ни заведе да пием кафе във въпросния магазин и не се въздържа да ни „разведе“ като с особено внимание и гордост ни демонстрираше претъпканите щандове с „Тоалетно пате“ (2 на цената на 1) или евтините електроуреди, въпреки очевадната липса на интерес от наша страна. Беше видимо разочарована,че не пожелахме да си купим нищо, дори от стоките с 50% намаление.
Най-потресаващото в случката е, че въпросната жена изобщо не осъзнава че има проблем. Че пазаруването се е превърнало в някаква наркотична зависимост. Купуване на ненужни неща в ненужни количества, за да задововоли (в повечето случаи) несъществуваща потребност. Кратки измамни моменти, в които чувстваш задоволство че притежаваш, че си надхитрил системата, победил си.
Някаква изкривена форма на щастие.
Нямаше как да не направя паралел с това доста стряскащо видео в блога Асен Ненов.
Вила Вилекула 
Поне ви е завела на място с кафене.
А аз прекарах едни два часа в Джъмбо преди Коледа, няма къде да седнеш, няма тоалетни, и през цялото време едни пискливи гласчета от радиоуредбата квичат песнички и безумни реклами (като видите цените ни, ще повярвате в Коледното чудо)
Шумът те подхваща от паркинга и звучи в ушите ти няколко часа след като си тръгнеш.
Абе мъка!
Ама пък си купих куп евтини материали за изработване на нещица (филц, фоам, разни пайети-майети) И пистолет за лепене със силикон. Ама той пък гръмна на второто изпълзване.
Което всъщност е работата на пистолетите.
Нда. 🙂
🙂
О, да в Джъмбо са особено зловещи. Там е като сбъднат кошмар…
Аз също имам пищов с лепило, много е полезен :). Ама още не е гръмнал
Този номер с „разпродажбите“ и „тоталните намаления“ си е чист психологически трик, който признавам, действа и при мен. Аз обаче се улавям напоследък, че си купувам…детски играчки! Пак зависимост, но къде по приятна 🙂
О, да, притежанието на предмети Е изкривена форма на щастие, има обаче един трик 🙂 Аз си нося любими предмети с мен, в раницата, и когато някой си хареса нещо от тях – предавам правото на собственост нататък 🙂 Така се изпълнява по-пълноценно предназначението на предмета 🙂
[…] Признавам си още в началото, че и аз обичам понякога да купувам неща, от които нямам особена нужда. Че ми е едно такова топло и хубаво под […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]