Пътят ми към работа е горе-долу един и същ – минавам по една от малките улички успоредни на „Дондуков“ за да продължа нагоре по „Левски“.

Близо до входа на една кооперация, на една от въпросните малки улички преди седмица изхвърлиха стара тоалетна чиния.

С леко умиление наблюдавам как никой от кооперацията не си мърдаше пръста няколко дни за да я помести в близкия контейнер. Днес с още по-голямо умиление забелязах как въпросната многострадална фаянсова Геновева е пречупена одве и главата и се търкаля, безмислостно отсечена, на няколко метра от тялото…Утре, с нарастващо чувство за съспенс очаквам да видя тоалетната чиния разтрошена на две и охкаща в калния сняг. Ах, дали ще дочакам деня на ядрения и разпад…

Просто се чудя как може да живееш някъде, да има толкова голям боклук (или може би – полезна вещ) пред вратата ти и ти да не направиш нищо да го поместиш със 10 метра до коша. Всяка сутрин да се спъваш в него. През лятото една колежка ми разправя подобна история за някаква умряла котка, която седяла 4-5 дни пред блока им, в най-голямата жега и застрашително се подувала. Мда…

А в Будапеща имат специален ден в месеца, когато всички изхвърлят пред дома си големите вещи – гардероби, столове, маси, етажерки. Който иска – минава и си взима това-онова. Иначе ги натоварват и ги извозвад за една нощ.

Може би проблемът, че София е мръсна не е само на ББ. И може би нещата ще се пооправят, ако започнем да мислим за него повече като и за свой проблем, а не като за нещо обречено. Един боклук мръсно не прави ли? Я си помислете пак!

След като си легнах в 5 и станах срам ме е да кажа кога, днес се очертава като леко мързелив ден, макар че – работа – с лопата да я ринеш.

Пуснах си Putumayo French Cafe , гледам колко е сиво навън, само кубетата на Невски се открояват. Мисля си за започването отначало. За отиването на друго място. Вече два пъти го правих, и явно има някаква зависимост – през няколко години просто се случва. Подгонва ме онзи северния вятър…

Не съм много на ти с поезията, обаче си бях взела две-три стихосбирки от вкъщи и днес се зачетох в ето това:

Небето стана изведнъж

като от сив метал излято

и плиска есенният дъжд

там, дето вчера беше лято.

 

А синьото, до вчера фон

за слънчевите ни тераси, 

сега е черен рев и стон

на многотонни водни маси. 

Идването на зимата край морето винаги е толкова тъжно. Спомням си дните с режещ вятър, когато исках да ида да видя морето, но беше толкова невъзможно студено…Беше толкова преди, все едно в някой друг живот. Къде ли ще съм след 3 години, спомняйки си лъщящите от дъжда есенни покриви и смръщеното небе на София?  Не знам.

Сега просто ще ида да си направя чай, а после на кино.

 Чипоносата Фея се отби отново при мен тази вечер 🙂

Аз доста рядко гледам телевизия, но доскоро по GTV даваха сериала Keeping up Appearances, или в превод „Какво ще кажат хората?“

Много симпатичен филм за напъните на една снобка да се прави на дама от висшето общество 🙂 Всяка прилика с действителни лица около мен предполагам не е никак случайна…

Ето един от предполагам многобройните сайтове, посветени на очарователната Хиацинт, както и малко уики-инфо по въпроса. Части от епизоди могат да бъдат намерени в Youtube.