E-mail етикет

Тия дни се замислям за две неща в комуникацията по мейл, които ужасно ме дразнят.

Така например, ужасно тъпо е, когато си е се обърнал към някого с молба в мейл и очакваш някакъв отговор, той дори да не благоволи да ти даде едно re:, дори само за да ти каже, че не може да ти помогне. 10 секунди са това! Съзнавам,че човека може да е бил зает, да го е нямало на работното място, но как да се обърна отново към някого, който не ми е обърнал и 10 секундно внимание?

И друго – как може да пишеш на някого мейл и да го питаш лично за нещо. А той да реши, че е много удачно да ти отговори и в копие да сложи всички хора в мейл-листата. Леееко недискретно май се получава. Другия път май сериозно ще си помисля преди да натисна Send. Знам ли дали после писмото ми няма да се яви някъде из нета 😉

E-mail етикет

Глад за кадри дори сред самураите ;)

Вчера ми разказаха виц за самураи.

Вървят си двама самураи по Витошка. Спира ги някакъв човек и пита:

– Абе, вие кви сте?

– Ми ние сме 7-те самурая – отговарят те.

– Епа как сте седемте самурая, след като ста само двама?! – учудил се човекът.

– Абе ти не си ли разбрал, че има глад за кадри! – отвърнали онези двамата и продължили по пътя си.

Глад за кадри дори сред самураите ;)

11-ти септември

Безкрайно бях шокирана от случилото се на 11-ти септември 2001.

И все пак не разбирам защо е цялата тази истерия – колчем датата наближи и се почват едни изказвания, едни декларации, изведнъж отнякъде се появява супер секретен запис на Осама (или според речбика на „Стандарт“ – Усама) Бин Ладен, където той жизнерадостно обяснява как ще „им свеи маслото на всички“ и ще ги „нападне отпред, отзад и отвсякъде“.  После Буш-менът се появява в ефир и с присъщото си обаяние (не знам как не заспиват докато го слушат тез американци) успокоява нацията, че той „Осама само така си говори, щото просто го е яд, че не може да ни направи нищо, щото ние сме най-велики на света, пък (троп с крак)“.

Следват анализи и прогнози от разни известни и не толкова известни политолози, социолози, психолози и други -лози за това „дали светът е по-сигурен сега“, „какво ще направи Осама и къде, кога и как точно ще го направи“. Накрая неминуемо се стига и до показване на мускули – примерно – показна акция на български барети срещу евентуална терористична атака (прилича на треторазреден екшън с малък бюджет за спец-ефекти) по БТВ.

Чудя се – кому ли е нужно това! Хубаво е такива събития да се помнят и да се знаят, но не е ли по-добре да се насочи мисленето ни към въпроса – що ще бате Джорджи в Ирак ( и изобщо на разни други места, дет не му е работа да си пъха гагата) и дали да си играеш на война е толкова безобидно, колкото изглежда.

Колкото до това дали светът е станал по-сигурен -ми не, не е. И не мисля,че терористите биха чакали да станеследващия 11-ти септември, ако наистина са решили да направят нещо.

11-ти септември

Руса, красива и неприлично богата

Гледах наскоро някакво филмче по образователните канали. За Парис Хилтън.

Да, същата Парис, наследничката на хотелската империя, онази със секс-видеото, извесната най-вече с това, че е известна и с факта, че от скука влезе в затвора (какво ли не правят хората, само за да привлекат вниманието на медиите 😉 ).  Същата неприлично красива и още по-неприлично богата руса, дългокрака и перфектна Парис.

Мдам. Дотук добре, само да не се опитваха през цялото време да внушат, че въпросната девойка е нещо повече от кукличка. Ма то бяха едни изказвания – от баща и – как от малка била отговорна, как той не и давал пари, а тя сама се издържала, от сестра и – как всички си мислели,че тя само харчи пари, а тя всъщност  сама си ги печелела.От самата Парис – как тя непрестанно работела – я над линия модни парцалки, я над албум (кой я е чувал да пее, аз мисля, че кварталните котки мяукат по-силно 😉 ). Изобщо – видите ли – тя си е освен красива и богата е умна,талантлива и особено работлива (ам, лесно е да си работлив ако дядо ти ти е оставил толкова пари…предполагам)

Съжалявам, обаче като я погледна, изобщо не ми лъха ни на особен ум, ни на някакви специални таланти. Предпочитам да си я възприемам такава, каквато изглежда на пръв поглед – умерено тъпа парти-гърла, която с цялото си същество приканва към консумация.

Paris, please, бъди каквато си – а именно руса, красива и неприлично богата. И да се стараеш – едва ли някой ще те възприеме като интелектуалка 😉 Затова – по добре недей…

Руса, красива и неприлично богата