Та ту се усмихва, ту се мръщи, ту вали.

Да отскочиш до „Медитерани“  (на“Шишман“) и да пиеш топъл коктейл „Ментов бонбон“ (мента с горещ шоколад и сметана) докато слушаш как навън плющи дъжда.

И после да излезеш и да е спряло да вали.

Да е свежо и пусто и затова –  красиво.

Просто неповторимо съботно.

Както Слави вече писа – Цариградско е много по-прекрасно когато по него не летят коли със 120 км/ч и няма километрични задръствания

Днес имах щастието да се разходя и определно ми хареса.

Беше толкова тихо – все едно е неделя следобед в някакъв напълно опустял отпускарски град.

Беше горещо и миришеше на асфалт – никога не съм си мислела че може да ми харесва тази миризма

Някакви хора си крачеха пеша просто – връщаха се от пазаруване или отиваха някъде по работа. Един младеж седеше с колелото си на края на Борисовата и чак не можеше да повярва, че това се случва

После имах работа в Дирекция „Архитектура и градоустройство“ и случайно срещнах главния архитект – Диков и му подхвърлих идея да оставят „Цариградско“ пешеходна зона.

Той е навит човека, каза, че така щял да се реши проблема със задръстванията по „Орлов мост“.

Така че, може би тук е мястото и времето да издигна един лозУнг а именно:

Цариградско – пешеходна зона!

За един по-красив свят 🙂

Днес мисля че станах професионална скачачка на дълъг скок.

Просто нямаше как – с тези локви по улиците.

Всичките ми обувки са мокри и подгизнали. Май единственият начин да се спася е да си купя гумени ботуши за риболов

Засега само се уча да скачам през локвите и да запазвам равновесие след скока.

А терен за тренировки – колкото щеш – такива хубави дупки изкопаха по “Шишман” напоследък. А на “Иван Вазов” ако бяха малко по-дълбоки, можеше дори да ги ползваме за басейн

Този интересен тест, публикуван от Вени ме изкара, че съм всъщност на 18 години…

Ех, мечтии…

А, и голямо успокоение – щяла съм да умра на 80.

Каква файда като няма как да съм пак на 18