Плажно масло беше най-странният подарък, който получих за 25-тия си рожден ден. Изборът на подарък бе наложен от сериозното слънчево изгаряне, което получих на джип-сафарито в Боровец (абсолютно автентичен селскостопански тен на потник си нося ).

Останалите хубавинки бяха:

Огромен пъзел от 1000 парчета – картинката е с мостовете на прага. Искрено се надявам да посетя града наживо, преди да съм успяла да го наредя.

Mp3 Player – е, няма IPod , какво да се прави, но и Samsung върши добра работа. Най-хубавото е, че някой разсеян китаецбеше сложил 2-гигабайтов плеър в кутия за -гигабайтов. Така че получих бонус 1GB памет

Лампа с абажур от кожа от “Дар за горене”. Прекрасно, сега само трябва да намеря течен парафин за да я мажа редовно.

Шал, червен – пак от там

Гривна – имитация на сребро и още една – кожена от Орешака.

Познавайки моята мания за бижута (която си заслужава отделен пост) приятели ми подариха дървено ковчеже (доста големичко – колкото малка дамска чанта) за бижута. Плюс един чифт прекрасни обеци, разбира се (може би 100тния чифт) и едно такова висящо водно конче, което си закачих на абажура.

Слушалки ми подариха, но днес вече успях да ги скапя – този път китайците не се бяха постарали много.

А, да не забравя металическите моливи и скицник с 12 листа във формата на картички – доста мило и оригинално от страна на Асето и Мо.

И много усмивки, очаквани и неочаквани смс-и и обаждания и пожелания!

…остаряваме бавно,

неусетно почти,

много видимо аз

много видимо аз

по-невидимо ти…”

Тази песничка съм пяла едно време когато още съм се возела в детската количка.

Мдам, времето си тече и това си е факт. Факт е и че преди около 9125 дни и 219 000 часа съм излязла на бял свят. И още от тогаз – на инат съм оживяла.

Четвърт век е сериозна работа. Но именно защото е сериозна, не мисля да вземам тази възраст толкова навътре:)

Да ми е честито и мерси на всички за смс-ите, подаръците и обажданията

„Капитал“ публикува в блога си снимки на детска градина, които наистина ме накараха да се усмихна от сърце…

Ех, а аз като си спомня моята детска – как не обичах да спя следобед, а ни караха насила, как бързахме да ядем основнотоя ястие защото щяха да ни вземат по-голямото парче диня, кои ми бяха любимите катерушки…

Мама ми разправяше, че винаги съм била едно от децата, оставащи последни вечер и когато тя най-сетне идвала да ме вземе, аз съм била яхнала прахосмукачката, с която лелката почиствала стаите…

А аз много добре си спомням, че като приключих с детската градина, учителките ми гласуваха огромно доверие и ме взеха да им помагам с по-малките деца. Оказа се доста трудно за едно 7 годишно дете да се грижи за „зайците“.

Чудя се какво ли остана днес от детската ми градина. Знам, че в двора на основното ми училище издигнаха два-три блока. Знам, че скришните закътани места в детската ги разкараха  -повечето бяха сред клоните на стари дървета, които ги махат, защото са изсъхнали…Знам, че металната врата, която баща ми монтира и с която аз се фуках пред всички, вече сигурно отдавна е сменена.

Странно от колко много години не съм стъпвала там. А може би и не трябва…

Думата ми всъщност не е за никакви компютри и прочие сложни схеми.

Просто някак си лятото дойде с твърде много живинки – летящи, пълзящи, хапещи, щипещи и не винаги особено симпатични.

Разбира се първенството се държи от комарите, с които към момента се боря сравнително успешно с помощта на един Райд на таблетки. Това само в стаята казван. За навън не съм се обзавела още (ако не се смята едно мазило с не особено приятния аромат на оцет), което си бях взела когато ходих в Индия. Но това беше ехеее, колко отдавна. Изтекъл му е срокът на годност. А за някои места си е направо задължително човек да има анти-комарно средство – „Лодки“ например (както мисля там да си направя рожденния ден, трябва да си предупредя гостите, за да не ми е това последния купон на който идват ).

За хлебарките няма смисъл да се говори – те определено се кефят на лятото и единствения начин за total extermination (освен атомната бомба де)  за който се сещам е да викнем ХЕИ да напръска целия блок. Това обаче означава да искам пари от 20 семейства, 80% от които подозирам са пенсионери и познайте как ще ми дадат.

Е, поне добре че не съм се натъквала на други по-зловещи насекоми като бълхи например. Не знам как ще реагирам ако видя бълха наживо. В представите ми те са някакви нереални същества дет ги показват в цирка (дори нямам идея колко милиметра са големи точно). Има опасност да изпищя яко ако ми се случи да срещна някоя.

А като бях в Борисова онзи ден имаше едни малки такива мушички, а съм сигурна че и кърлежите са дебнели в засада в близката трева.

Изобщо лятото е хубав сезон, ама прави хората още по уязвими за злокобния апетит на разни тварички които са колкото дребни, толкоз и вредни