Та ту се усмихва, ту се мръщи, ту вали.

Да отскочиш до „Медитерани“  (на“Шишман“) и да пиеш топъл коктейл „Ментов бонбон“ (мента с горещ шоколад и сметана) докато слушаш как навън плющи дъжда.

И после да излезеш и да е спряло да вали.

Да е свежо и пусто и затова –  красиво.

Просто неповторимо съботно.

Макар че от 8 минути е вече Tuesday се чувствах някак длъжна да споделя…

То не е точно хайку, а нещо, което съм написала в един друг дъждовен ден, само че през май:

дъждът пада на едри тежки капки
а хората бягат от него
сякаш ще им направи нещо
той е толкова нежен всъщност…

Днес поставих световен рекорд по най-бързо купуване на обувки.

Влязох в магазина на път за една среща. Харесах си модел. Попитах за номер. Нямаха от този цвят. Бяха ми големи. Попитах пак за номер. Този път нямаха и от този цвят. Накрая си избрах кафевички. Галошки. Останах с тях. Платих. Написаха ми гаранционната карта. Пожелахме си “лека вечер”.

Всичко това за не повече от 5 минути!

Очевидно пред перспективата да газя босичка в дъжда (който макар и летен, е доста студен) се стопява всяка женска суета.

Не съм особен фен на блондинките, но напоследък две крилати руси мисли ми се въртят из главата:

Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся.

И бисерът на Нана, когато я попитах защо си е сменила цвета на косата:

-Казаха ми, че “русо гладно нема, та затова” 🙂 

Да взема и аз ли да последвам тоя пример?!