Днес, докато чаках Асето и сестричката и за да осъществим плана “Изложба испански майстори– магазин за венецианско стъкло Punto Accessori (на “Шипка” 6)- Апарт: ментал” си купих от една сергия на Софийския стиховете на Далчев.

Обичам много Далчев – толкова градски поет. Излющените фасади, задните дворове и старите ръждясали софийски тераси са в неговите стихове. А строфите му се прокрадват по тесните павирани улички по центъра. Особено през уикенда и преди да завали…

Днес валя. Затова и стихотворението, което по изключение (хич не съм много поетично ограмотена, признавам:) ) публикувам тук е дъждовно.

ДЪЖД

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

Този интересен тест, публикуван от Вени ме изкара, че съм всъщност на 18 години…

Ех, мечтии…

А, и голямо успокоение – щяла съм да умра на 80.

Каква файда като няма как да съм пак на 18

Глътка свеж въздух в иначе леко скучна лятна София (нее, не се оплаквам – харесвам липсата на хора и коли, наистина ) е международния фолклорен фест „Витоша“, който стартира днес.

Той, моля ви се, се провеждал за 11-ти път ( аз къде съм спала последните две издания нямам идея ).

Всяка вечер до четвъртък от 19 часа на площад „Батемберг“. Програмата – тук.

Не е за изпускане утре – Корея и в понеделник – Венецуела и Грузия.

Само някой гений да беше се сетил, че хората имат нужда от тоалетна. И от пейки.

Ех, кога ли ще се научим…

Трабито, този мил соц-спомен като че ли е малко на изчезване…

Спомням си, че двамата братовчеди на майка ми имаха Трабита – едното жълто , другото синьо. Единя братовчед си държеше губерка, с която си шиеше уплътненията по вратата. И ни разправяше как по време на една обиколка в Европа нямало къде да спят с една роднина, затова залепили вестници по стъклата на Трабито и пренощували в него А веднъж направихме същински трабанто-подвиг – пътувахме от Търново до Варна, със сигурно 300 кила багаж. Но стигнахме безпроблемно, разбира се:)

Хубави спомени:) Затова когато Цвети ме покани днес на шоуто по случай 50-годишнината на Трабант при „Александър Невски“ нямах търпение да ида.

За съжаление, колите бяха твърде малко – само около 40 (аз очаквах стотина и нагоре) , а някои – в много лошо състояние. Очевидно събитието беше зле разгласено и на него май присъстваха само най-големите фенове. Изненадващо за мен – Търново и Русе се оказаха доста сериозни трабанто-почитатели. Соломон Паси също беше там с Траби-то си. Цвети говори с него за подкрепа да и издадат дипломния албум – много готина книга със снимки на най-различни Трабита. Много ще се радвам ако стане да го пуснат по книжарниците!

Иначе Трабантчета на събитието имаше всякакви. Тунинговани, с мощни двигатели, кабриолети и лимузини

А покрай другото от любимата Уикипедия ( тук) успях да разбера и някои интересни неща за този така митичен автомобил.

…че името му означава „спътник“ и е кръстен на космическата станция „Спутник“

…че очакваната продължителност на живота му е 28 години, а максималната скорост 112 км/час

…че всъщност не е направен от пресован картон, а от материала Duroplast

…че рожденният ден на Траби е деня, когато „Спутник“ е изстрелян в орбита – 4 октомври 1957г.

Също така се посмях на готината траби-реклама в Youtube.

И изгледах една от емблематичните появи на Траби в поп-културата.

ONE – U2

Ако пуснат отново такива коли сигурно ще искам да си взема една