Безкрайно бях шокирана от случилото се на 11-ти септември 2001.

И все пак не разбирам защо е цялата тази истерия – колчем датата наближи и се почват едни изказвания, едни декларации, изведнъж отнякъде се появява супер секретен запис на Осама (или според речбика на „Стандарт“ – Усама) Бин Ладен, където той жизнерадостно обяснява как ще „им свеи маслото на всички“ и ще ги „нападне отпред, отзад и отвсякъде“.  После Буш-менът се появява в ефир и с присъщото си обаяние (не знам как не заспиват докато го слушат тез американци) успокоява нацията, че той „Осама само така си говори, щото просто го е яд, че не може да ни направи нищо, щото ние сме най-велики на света, пък (троп с крак)“.

Следват анализи и прогнози от разни известни и не толкова известни политолози, социолози, психолози и други -лози за това „дали светът е по-сигурен сега“, „какво ще направи Осама и къде, кога и как точно ще го направи“. Накрая неминуемо се стига и до показване на мускули – примерно – показна акция на български барети срещу евентуална терористична атака (прилича на треторазреден екшън с малък бюджет за спец-ефекти) по БТВ.

Чудя се – кому ли е нужно това! Хубаво е такива събития да се помнят и да се знаят, но не е ли по-добре да се насочи мисленето ни към въпроса – що ще бате Джорджи в Ирак ( и изобщо на разни други места, дет не му е работа да си пъха гагата) и дали да си играеш на война е толкова безобидно, колкото изглежда.

Колкото до това дали светът е станал по-сигурен -ми не, не е. И не мисля,че терористите биха чакали да станеследващия 11-ти септември, ако наистина са решили да направят нещо.

Много просто – щурмувате мъжката.Вчера, бързайки за концерта на Бебел, щурмувахме от раз мъжката тоалетна на McDonalds на Севастопол. Един момък понече да влезе, но аз любезно му обясних, че дамската е “препълнена, а ние бързаме” и той като ми се заизвинява…неудобно ми стана чак…(Ми наистина беше отчайващо зле – имахме по-малко от 5 минути, а преди нас три тийнейджърки, които очевидно не бързаха за никъде).

Винаги става така – когато се извие опашка пред дамската тоалетна, момичетата без много да му мислят се насочват и към мъжката. Тогава, питам се, защо просто не правят дамските тоалетни с два пъти повече кабинки от мъжките примерно…това може би би решило отчасти проблема

И докато съм на тази не толкова приятна тема, да споделя най-абсурдното нещо, което ми попадна напоследък.

Списание “Ютилитис”

Тема на броя: “Обществените тоалетни и бизнесът”

Просто щях да умра при това заглавие, но ме чакаше нова изненада. Открих че има “Световна тоалетна организация” ( и World Toilet Summit и World Toilet Day ;)), а от страниците на списанието председателят и гръмко обясняваше, че “тоалетната е свещено право на всеки жител на планетата”.

Такива ми ти работи…

Живея доста близо до спешния център до кръговото на Сточна гара.Тази вечер, на път към къщи с едни приятели видяхме на “Васил Левски”, буквално на метри от този спешен център да лежи припаднала жена.

Решихме за всеки случай да се обадим в “Бърза помощ”, защото не знаехме дали жената не е наистина зле.

Разговорът протича горе-по следния начин (представено само от наша страна, сетете се сами за отговорите отсреща)

-Ало, добър вечер. Намираме се на “Васил Левски”, близо до сточна гара, тук на тротоара лежи жена…Не мърда…Не е контактна…Да, не знаем какво и е…Може да е пила…Няма ли да дойдете – все пак това е доста близо до вас…Не, не можем да определим, не сме специалисти…Размърда се, но не знаем какво може да е пила…Кога  да ви очакваме…Номерът ми е 088XXXXXX…Ок… В общи линии казаха че ще дойдат ако и когато решат.

През това време жената се размърда (очевидно беше доста пияна). Успя да седне и дори ни изфъфли, че иска цигара. Обяснихме и, че сме викнали “Бърза помощ”, при което тя ни изгледа с насмешка и каза с най-горчивата усмивка, която съм виждала наскоро: “Ха, каква “Бърза помощ” бе, тия са “Смъртна помощ” .

Не искам да съдя никого, защото знам колко тежка е тази професия, как лекарите са нископлатени и сигурно в този спешен център получават по стотици подобни обаждания на ден. Само че, не мога да не се запитам как точно успяват да преценят кое наистина е спешно и кое може да мине без да се ходи, между другото Защото ми се беше случило (този път във Варна, отново на метри от Окръжна болница) да звъня в “Бърза помощ” заради възрастна жена, която се задушаваше. Tе най-спокойно ми обясниха да се обадя на личния и лекар. Когато се свързах с него ми казаха, че “няма как  да излезе, защото има приемни часове”.  Слава Богу, жената се оправи, но аз само се моля да не се случва нещо сериозно, че не знам дали ще съм от късметлиите, при които “Бърза помощ” ще реши че си струва да иде.

Не обичам да пия много чай. Може би е наследство от майка ми, според която чай се пие само ако те боли гърло.Или пък всъщност – не че не обичам, просто нямам навик да пия. Но пък нали навиците са затова – да се създават.

И ето, днес  се престраших да ида в магазинчето за чай. След като подуших почти всички прекрасни чайове на едната лавица (Йоги, черен с шоколад, бял, зелен с жасмин и прочие) си купих малко зелен с кокос (странно, никак не обичам кокос, но този чай ухаеше абсолютно вълшебно).

Заедно с чая си купих и една малка бяла лъжичка, много симпатична. Но възниква проблем – нямам хубава тенекиена кутия за чай Миналата седмица в магазина за 1 евро на “Раковска” открих жестоки кутии – бели с ярко зелени капачета и надписи Coffee и Tea. Както можете да се досетите – взех си само кутия за кафе и сега ме е яд ужасно…защото няма вече такива 😦  Някой да има идея къде се продават закачливо-симпатични кутии за чай които не са целите в китайски йероглифи (нямам нищо против братския китайски народ, просто не ме кефят тези кутии)?

А иначе като се замисля може би най-хубавия чай, който някога съм пила беше хималайския в Апарт:ментал А, и чаят с масала и мляко на Ануки, който пихме преди тя да си тръгне от Варна през лятото на 2004-та.

Искам след време да се обърна назад и да имам повече хубави спомени с чай