Митко (обяснява защо приятелката му закъснява): Абе Ели ще се забави, щото нали кара шофьорски курсове и днес май е нещо на регулировчик…Любо ( любопитно): И той какво точно и регулира?

***

Влади обяснява особеностите на своя нов автомобил:

При мен педалите са обратни!

Мда. Поради големия „зрителски интерес“ (хихи) и то главно от дамите, няма как да не се отвори дума за мъжките тела.

Тук обаче ще бъда прекалено лаконична и ще кажа само…

Обичам мъже с дълги изящни пръсти.

Според един тест, който си правих излезе,че си падам по мъже с по-женствени черти на лицето. Мда…то не че и голяма част от мъжествено изглеждащите не са женчовци, ама айде

И особено важен момент е хубавия задник ( жените знаят защо )

А пък не мога да понасям

косми в твърде големи количества(бля)

изскубани вежди (метросексуалната вълна умря преди години – поправете ме ако греш)

и мъже със женска структура ( широк ханш и тесни рамене).

Това е, което се сещам. Без лоши чувства

Когато бях в 3-ти клас класната ни казваше:

“Любопитството е признак на ниска култура”.

Тогава това явно ме е респектирало, но сега като се замисля – си е един съвсем възрастен похват да убиеш детското любопитство и да вкараш мислещите и учудващи се на всичко същества в рамките и коловоза на “големите”.

Аз обаче продължавам да съм си някак любопитна. И Слава Богу, че иначе сигурно щеше да ми е много тежко да работя като журналист.

Въпросът обаче остава – докъде любопитството е признак на любознателност и отвореност към света и къде е границата, след която се превръща в “признак на ниска култура”. В повечето случаи се старая да не навлизам в твърде личното пространство на хората, но все пак винаги остава това съмнение…

Така например, отворените прозорци, през които се виждат стаи и хората в тях неудържимо ме привличат. И то не защото очаквам да видя нещо скандално там, да следя някого. Просто са като влизане в друг живот, все едно да надникнеш в кукленска къща, да видиш разиграна сцена от романа, който четеш или пишеш.

Но имам ли право да надничам така в интимното пространство на хората?

Ходихме на “Лодки” да отпразнуваме с леко закъснение моя ден-ден:)Събрахме се доста хора, макар че аз уж мислех че почти никой не е останал в София – всички са я по чужбините, я в отпуска.

Обаче – Стаси, Лина, Митко, Момчи, Краси, Цвети, Катето, Петя, Марайке и Любо -прилична компанийка се получи. Стана доста смешно , защото Петя не знаела какво е “Лодки” и през цялото време си мислела, че ще ходим на Панчарево да гребем нещо си…това в неделя в 8 вечерта 🙂

След като недоразуменията бидоха разяснени си пийнахме – кой по мента, кой по бира и го ударихме на сладка приказка, така че хич не ни се тръгваше. Хубаво си е на “Лодките” , не се чува обичайния шум на София, така че някак забравяш къде си…само да не бяха тез пусти комари (мисля че този път минах метър, но следващия – едв али ще ми простят )

И толкова хубаво ми стана. Въпреки че бях написала в смс-а да не ми носят подаръци – всички се появиха с торбички, торбенца и торбиченца. Толкова неочаквано…

Сега съм горд собственик на още една (само че миниатюрна) кутийка за бижута, чифт странни обеци от кост с доста садистичен начин на закопчаване, зелено саксийно цвете от неизвестен вид, свещник с ароматно масло, огромно красиво ветило с йероглифи и книгата “Как да мислим като Леонардо Да Винчи”.

Ето затова не обичам да ме питат “Какво искаш за подарък?” . Най-хубавите подаръци са ми изненадите