Плажно масло беше най-странният подарък, който получих за 25-тия си рожден ден. Изборът на подарък бе наложен от сериозното слънчево изгаряне, което получих на джип-сафарито в Боровец (абсолютно автентичен селскостопански тен на потник си нося ).

Останалите хубавинки бяха:

Огромен пъзел от 1000 парчета – картинката е с мостовете на прага. Искрено се надявам да посетя града наживо, преди да съм успяла да го наредя.

Mp3 Player – е, няма IPod , какво да се прави, но и Samsung върши добра работа. Най-хубавото е, че някой разсеян китаецбеше сложил 2-гигабайтов плеър в кутия за -гигабайтов. Така че получих бонус 1GB памет

Лампа с абажур от кожа от “Дар за горене”. Прекрасно, сега само трябва да намеря течен парафин за да я мажа редовно.

Шал, червен – пак от там

Гривна – имитация на сребро и още една – кожена от Орешака.

Познавайки моята мания за бижута (която си заслужава отделен пост) приятели ми подариха дървено ковчеже (доста големичко – колкото малка дамска чанта) за бижута. Плюс един чифт прекрасни обеци, разбира се (може би 100тния чифт) и едно такова висящо водно конче, което си закачих на абажура.

Слушалки ми подариха, но днес вече успях да ги скапя – този път китайците не се бяха постарали много.

А, да не забравя металическите моливи и скицник с 12 листа във формата на картички – доста мило и оригинално от страна на Асето и Мо.

И много усмивки, очаквани и неочаквани смс-и и обаждания и пожелания!

Има неща, които никога няма да разбера.

Като например да си качваш краката по таблото на автомобила.

Лято. Жега в центъра на София. Лъскава черна кола с претенциозен собственик.

Радост за окото, примерно…

Почти…

На хубавото черно табло стърчи крак!И това е гледка, която се среща доволно честичко напоследък.

Да, ок…горещо е разбирам. Сигурно е мит този крак.

Обаче ми е селско. Миризливо и грозно, ше ма извините…

Цялата история с блогърите и МВР ме накара да се замисля колко е хубаво, че все пак в тази абсурдна държава има хора, които са способни да погледнат малко извън собствената си паничка и да се обединят около една идея и кауза.

Хубаво е, че ги има, защото това е тъй нареченото ни гражданско общество. Надявам се са много повече от хората, които са в списъка с реакциите на тази грозна проява на полицейщина.

Само че какво следва? Отговор или някакво официално становище от страна на Министерство на вътрешните работи липсва, не вярвам и да се получи. Всички ще си мълчат като бити задници най-малкото по три причини: първо – според мен за тях случилото се е няк’ва дреболия, а тия блогъри ще млъкнат скоро кат видят, че вече никой не им обръща внимание; второ – защото според мен случилото се илюстрира колко неграмотно са се отнесли органите на реда в случая – а никой не се кефи да си признае колко е глупав, нали ; трето – лято е бе хора, следователно на въпросните господа повече от всякога не им се занимава със сложни интелектуални дейности, включващи участието на повече от 3 от и без това оскъдните им мозъчни клетки.

Та…седя си и си мисля – какво ще произлезе от цялата тази работа. Дали ще е “всяко чудо за три дни” както изрази опасение един колега? Или ще се промени все пак нещо? Когато говорих с един колега за протестите за Странджа той каза “Знаеш ли, за пръв път тези протести може да успеят да спасят парка…”  И ние, надявам се, ще успеем да спасим личната си свобода и желание да имаме мнение тук и сега в България.

Съзнавам,че с този пост може би ще обидя някои “die hard” фенове на лицето Слави Трифонов, все още подвизаващо се като водещ на едно шоу по БТВ.

По принцип харесвам хората които успяват да се издигнат и преуспеят малко или много на базата на лични качества. Въпросния Слави Тр. може и да е от тях. Харесвах шоуто му до момента, в който не се самовъзприе и самообяви за инстанция и не започна да ми дава акъл от екрана какво да мисля, какво да правя и как да живея. Стана твърде компетентен по всички възможни въпроси на житието човешко.

От тогаз гледам да го избягвам и седя и се чудя как все още има хора, които му се възхищават…Добре, че не гледам почти телевизия да се ядосвам излишно.

Как да е де – мисълта ми беше за последната изцепка на господина – а именно да си води шоуто с тъмни очила. Оки, да кажем, че го разбирам и му съчувствам че има толкова сериозни проблеми с очите, искрено се надявам да оздравее човека, ама…не мога да си отговоря на един единствен въпрос:

Кое, г-н Трифонов,  налага да водите шоуто си лично, след като имате сериозни здравословни проблеми? Нима екипът не е достатъчно добър да се справи сам? Или не сте достатъчно добър мениджър да ги управлявате от разстояние?

Един приятел шотландец казваше:

There are two types of people that wear sunglasses in a room- first type are blind people, the second are arseholes.

Замислих се много дали фактът, че Слави води шоуто си с тъмни очила е следствие само на това, че има проблем с очите. Или по-скоро че спада към този втория тип хора