Днес беше Празникът на светлината Diwali, на който индийците почитат богинята Лакшми. А ние в „Йога студио 108“ естествено си го празнувахме.

Преди това имах йога-клас, и тъй като не бях ходила от две седмици бях като дръвце леко 🙂 Нейсе…Започнахме да правим цикъл от 24 пози – т.нар „Поздрав към слънцето“.И както всичко останало в йогата – много прости движения, пък голям ефект…

След като приключихме с активната част, започнахме да се приготвяме за празника. Светла (инструкторката) беше помолила хората да носят свещи и почти всички, които се появиха и подариха по една. Наслагахме ги навсякъде – по первазите на прозорците, тъй като богинята Лакшми щяла да види пламъка им и да влезе при нас. Чаените свещички наредихме по пода. После поставихме тук таме възглавници и одеала за да могат всички поканени да поседнат. И на всеки по една чинийка със скромна вегетарианска вечеря, която се състоеше от нещо като баничка с плънка от яице, сирене и чушки, сладки тестени топки и сурови ядки. Една от жените беше направила и цели 12 литра невероятен лимонов сок с кафява захар, босилек и розова есенция!Толкова мило:)

Дойдоха доста хора – около 45 души. Всеки получи бинди на челото. Дори мъжете…не бях виждала мъж с бинди и ми стана малко смешно :)Първо слушахме легендата за богинята Лакшми, която е символ на красотата. Тя, също като Афродита и Венера била родена от морската пяна а с нея се появили и всички красиви цветове (нейният цвят е розово). На Diwali (всяка година се празнува на различна дата от ноември, според новолунието) хората трябва да са добри един към друг, да прощават, да подаряват и да си купуват нови дрехи. Богинята също така покровителствала семейното огнище, а неомъжените девойки могат да нарисуват на прага си „стъпките на Лакшми“ за да си намерят жених (голям смях падна, като почнахме да подпитваме разни подробности като например „накъде да сочат пръстите на нарисуваните стъпала – навътре към къщата или навън“ 🙂 )

Пяхме мантри. Много е странно усещането да седиш в стая с хора, които почти не познаваш и да пееш неща на странен език. Някакво древно чувство на транс имаше в това. Огромно спокойствие и топлина.

На тръгване всеки получи малко подаръче. Философията на празника е, че ако влагаш себе си изцяло в нещо и не търсиш изгода, то доброто рано или късно се връща. А ако пазиш всичко за себе си – независимо дали става въпрос за материални неща или за чувства – един ден ще започнеш да го губиш.

Беше наистина едно много светло преживяване:) Нямам търпение утре да посадя дръвчета!

Като гледам темата за храната определено се оказа благодатна за коментари. И понеже в списъка на заведенията не бях включила всички места, които ми харесват, сега ще добавя още едно 🙂

Става дума за Dream House – вегетарианския ресторант на „Алабин“. Днес за пръв път отидох на място, след като няколко пъти си поръчвахме храна от там в офиса.

Опитвайки се да намерим местенцето, получих коментар „Винаги ни водиш на такива underground места“, което ме накара искрено да се засмея 🙂

Ресторантчето е по-малко, отколкото си го представях – десетина малки масички. Нищо фрапантно няма като обзавеждане и никакви излишни декорации. С една дума – очарователно непретенциозно 🙂 Всъщност очевидно е, че хората залагат не на интериора, а на любезния персонал и на храната. Обслужи ни едно момиче (не знам на колко години беше, но с тези две плитки и подскачащата си походка ужасно ми напомни на Пипи) , което беше много усмихнато и любезно (без да е сервилно). Храната, макар и само вегетарианска (аз не съм вегетарианка и се съмнявам, че ще стана) е доста разнообразна и вкусна. Лично за мен би било добре ако има малко повече възможности за овкусяване с допълнителни подправки и сосове, но ми казаха че „нарочно е така, за усетиш неподправения вкус на ястието“ и се примирих 🙂

Правят хубав ориз със зеленчуци, с броколи и кълнове, панирани сиренца и разни други симпатични неща. Всяка седмица има и различно меню със специалитети за всеки ден.Цените са повече от прилични 😉
Забелязах, че доста чужденци посещават местенцето,може би защото на горния етаж има хостел.

Можете да си поръчате храна от Dreamhouse  и за офиса. На сайта има меню с цени, а за дневните менюта – като се обадите ще ви ги кажат. И обикновено не отнема часове да донесат поръчката 🙂

„Чайната“ продължава да печели симпатиите ми. Освен приятни чайове, има и вкусни неща.

Миналата седмица опитах сандвичи от ръжен хляб с моцарела, домати, черен сусам и балсамов оцет. А вчера имаше невероятна домашна шоколадова торта с орехи 🙂 Предлагат и една много свежа оранжево-лилава салата от моркови, цвекло и портокали 🙂

И за да не се изненадате от някой концерт, ако решите да посетите мястото – програмата за ноември е ето тук 🙂

Потресена и развълнувана от топ-класациите „кой е по-по-най“ на БГ блоговете, мислех да не пиша нищо.

Обаче този пост за обедните почивки на Велян + лошият начин, по който ме обслужиха тази вечер ме вдъхнови за следната кратка класация на заведенията където е добре да обядваме или по-добре да не го правим в карето „Шишман“ – „Графа“- „Раковска“- „Цар Освободител“. Моля да се отбележи за протокола, че изказаното мнение е просто въпрос на вкус 🙂

За щастие, освен в много натоварените дни, имам възможност да си ползвам обедната почивка, при това без да е фиксирана нито като часове, нито като продължителност (и все пак – обикновено гледам да не се проточва повечко от час).

По-скоро „за“, макар и с известни уговорки бих хапнала в:

Checkpoint Charlie (на „Иван Вазов“)– готвят вкусно (поне това, което съм опитвала), имат оригинални интериорни хрумки. Недостатък – като ида там, не съм сигурна, че съм излязла от офиса 😉

Motto (на „Аксаков“) – и там е вкусно, ама е доста студено и никак не можеш да се усамотиш и да си поговориш с някого така че да не се чува из цялата зала. Фен съм на градината, но не и на персонала. По-ми е подходящо за бизнес-срещи, отколкото за отпускащ обяд с колеги.

„Кривото“ (на „Шести септември“)– има някои неща в менюто, които могат да минат за вкусни (обожавам салата „Капрезе“ с малки кафеви маслини). Сервират бързо и са любезни. Просто вече през ден сме там – а и най-хубавото омръзва.

„Мама Мия“ (на „Шишман“) – в интерес на истината там съм ходила повече на вечеря, имат хубави картофени работи, както и пиле с пармезан.

Commercial (на „Шишман“)– малко е too snobbish за обяд като че ли. За вечеря е ОК :)Забавно е, как всичко там е Made in IKEA 🙂 А шоколадовият мус е бо-жест-вен!

„Вкусотилницата“ (на „Шишман“) – макар че е тъпкано на обяд и няма достатъчно маси, обслужването ми напомня студентксите години, а храната не е толкоз лоша.

Разбира се, няма как да подмина култовото за всички работещи на ул. „Иван Вазов“ бистро „Кейт“, което всъщност има точно пет масички вътре и една навън. Там се хапва ако много много бързаме, на принципа „риск печели, риск губи“ – някои неща са вкусни, други – не дотам. Подобен статут има и друго апокрифно место с кодовото название „При зъболекарите“, където съдържателят Светльо има доста интересен начин на ценообразуване на порциите (въпреки, че положих усилия в тази насока, така и не го разгадах) 🙂

Има и няколко места в района на офиса, където гледам много да не стъпвам.Така например…

„Джепето“ (на „Гурко“)– отнема им около час да ти вземат поръчката и да ти донесат нещо, не е съвсем сигурно, че ще е това, което си поръчал. Плюс това не знам кой им даде идеята да сложат в броколите картофи 😦 Пфу!

„Дон Домат“ (на „Шести септември“)– днес чакахме 15 минути да ни сервират две салати (които верочтно са предварително нарязани). Сервитьорката дойде и донесе бяло вино, вместо червено. След още 10 минути тръсна една салата на масата (защо са ни прибори, няма нужда да изпадаме в подробности, нали) и накрая ни се извини, че „нямала да ни върне“ дребни.

„Мачу Пикчу“ (на „Шишман“), което всъщност вече не се казва така. Направили са му ре-брандинг, ама славата на кофти място си я пазят, както и менюто. Там съм попадала на един от най-неадекватните сервитьори в района. Поне човек може да е сигурен, че ако никъде другаде няма места – там със сигурност ще се намерят.

„Тропс къща“ (на „Гурко“) – докато бях във Варна посещавах веригата, ама нещо ми отстина. Особено след като един колега яде там „пържола-изненада“ и после имаше изненадващо чести посещения до…знаете къде.

Разбира се има и още места наоколо, които не съм имала честта да ги посетя – „Крим“, „Егур Егур“ примерно. Има и китайски ресторант (на „Славянска беседа“) , който винаги е добра опция за много гладни. Има и едни места, дето все не им запомням имената – като онова на ъгъла на „Аксаков“ и „Шести септември“ срещу Унгарския културен център, където приготвят много вкусни хлебчета и добра пилешка супа или другото – на „Славянска“ до „Дон Домат“, където храната е недопечена а сервитьорите – флегматични. Има разбира се и дюнери, пици, сандвичи, сладки, соленки – кой каквото му душа сака.

Но, май наистина понякога е най-добре човек просто да се поразходи в обедната почивка 🙂