Днес от много писане на тема property management по едно време взех да позациклям.

Затова много благодаря на Еленко, за  втория сайт с wallpapers който представи на широката публика.

Той ме отведе на едно много приятно място – онлайн магазинче с всякакви готини неща.

Естествено за моята мания  – първо разцъках бижутата. 

Малко са ми твърде кич и инфантилни повечето от тях, но има добри попадения. Личните ми фаворити са обеците-термометър и тези с винтчетата 🙂  Доста се забавлявах, че някой може да измисли обеци, гривни и колиета със суши, хамбургери и бисквитки (да не забравям и зелените маслини ).

Сайтчето има и свежи неща в секцията за дома, разни хартиени чудесии за пристрастените към писането като мен. Помислено е дори за мъжете, че и за  домашните любимци.

Така че – приятно гледане 😉 ( и пазаруване може би)

Вчера си вървях по „Васил Левски“, беше мрачно, съботно и влажно. И докато си гледах върховете на обувките, които се местеха по паважа, усетих, че всъщност тя дойде.

Есента. Пак успя да се промъкне на пръсти и без да я усетя. Сякаш преди дни танцувахме горещо фламенко с Chambao и после припявахме на Бебел в летния театър на Варна. Като че ли вчера се разхождах по красивите улички на Краков и пиех най-пухкавото капучино. А беше юни…

Сега си е направо октомври. Несъмнено лятото беше много хубаво за мен – с много красива музика и усещания. Но и то свърши и сега е ред на есента.

Понякога тя е малко тъжна, с тези мокри дрехи, с които пристига. С листата, които падат. Със сериозните физиономии на хората, които вече се обличат в сиво и черно и си мислят за много-важните-неща, които трябва непременно да свършат днес. Лятното безгрижие си тръгва, хладните коктейли отстъпват място на топлата супа. В офиса все по-често се чува подсмърчане и кашляне. Въобще…човек направо може да се по-деп-ре-си-ра (особено ако е склонен към меланхолия) , мислейки си за слънчевите дни и горещите нощи на плажа.

Обаче…есента е и един много нежен сезон. Най-цветният от всички. Най -богатият на аромати и усещания. Минаваш покрай кварталния пазар и виждаш жълто, оранжево, червено, зелено, виолетово. Отиваш да пиеш с някого хубав чай (или мляко с какао или топъл шоколад) някъде на топло и си говорите безкрайно дълго за хубави неща. Седиш си вкъщи с някоя прекрасна книга, поглъщаш страниците докато навън дъждът вали като за последно. Изобщо толкова много хубави неща могат да се правят през есента…

Аз, например, си мечтая, за една дълга разходка в парка, където да се позаровя в шарените листа, да вдъхна есенния им аромат, да полежа и да погледам как небето става все по-сиво и оловно и тъкмо преди да завали да се скрия някъде на топло и сухо 🙂

След поста за бижута-седянката (чието първо издание се проведе успешно тази неделя и резултатите са – едни такива обеци… и три колиета), Ива реши да ме покани на Handmade day тази събота в Пловдив.

Още на предното издание исках да ида, но не успях. Дори исках в „Капитал Лайт“ да напиша нещо по повода…( a propos точно днес „Капитал става на 14 години и ядохме една голяяяма вестнико-подобна торта 🙂 ) .

Най-вероятно ще ида. Имам нужда от това…

Тези дни се наложи да приютя една малка арменка, която поради невъзможност да запомня и произнеса цялото и име и фамиля, наричах просто Зара.

Малка, защото сигурно няма и 45 кила, не много висока. Но иначе типична арменка – с матова кожа, къдрава коса и леко гърбав нос. И прилича на джобен вариант  на Нели Фуртадо. Освен това-професионална танцьорка:)

Но, преди някой да е тръгнал да ми иска координати, постът всъщност беше за Армения. Освен, че Зара направи всичко възможно да ми промоцира възможността да ида там на стаж, ето и шепата факти които знам…

…в Ереван има фабрики за коняк, вино и бира, които май са един хубав повод за разходка из града…

…имат също така хубава фабрика за шоколадови изделия – Grand Candy. Опитах вече бонбони – сушена кайсия с бадем и тъмен шоколад. Коментарът ми е: ммммм 🙂

…нарът е много почитано растение.

…арменците много държат на образованието си. Както и на семейството и приятелите си.

…в общи линии е май доста безопасно. Меган ми разправя, как апартаментът им в Ереван стоял с леко открехната врата цяла седмица, а лаптопът изобщо не изчезнал. А Зара твърдеше, че улиците на града са доста оживени към 2-3 часа – има дори малки деца.

…азбуката им е невероятна просто 🙂

…изглежда арменците са доста гостоприемни и грижовни домакини.

Има и още неща вероятно, но не се сещам. Но и тези май са твърде достатъчни за човек да посети страната, а ? 😉