След като все още нямам никаква идея кога точно ще замина в Индия , а от посолството свиха рамене когато попитах кога ще ми издадат виза.

Подготовката обаче си тече и като част от тази подготовка днес опитахме малко индийска кухня. Ходихме в ресторант „Рамаяна, който се намира срещу City Centre Sofia. Прочетете още „Кулинарна подготовка за Индия“ →

…замислих се за капчуците. И открих ето това хайку, което е толкова хубаво:

Слушай капчука.
Толкова сълзи!
И все радостни!

/Гинка Билярска/

Днес е 13ти. Е, не е петък, но пък за сметка на това е вълшебен ден…

Има дни, в които скритите конци, които обвързват едно нещо с друго, се показват за малко. Лично на мен такива дни ми връщат вярата в чудеса и ме карат да си мисля, че каквото и да стане, всичко ще бъде наред 🙂

Какво толкова се случи ли…ами ето събитията, в нещо като хронологична последователност 🙂

Случаят ме срещна с напълно непознати за мен хора, които обаче почувствах много бързо доста близки.

После ми навря в лицето поуката,че в момента нещата, за които се тревожа са „бели кахъри“ в по-голямата си част и че има хора, които е трябвало да преодоляват много по-сериозни препятствия по пътя си.

Оказа се, че помогнах без да знам и без да искам на двама души, които не се бяха виждали отдавна да се срещнат и мисля,че тази среща ги направи поне малко по-усмихнати и щастливи.

След това, на една тиха уличка в центъра на София видях три черни котки, седнали една до друга на една пейка. Никога не бях виждала толкова черни котки на едно място, заклевам се! И още веднъж се убедих, че черните котки са знак за нещо хубаво 🙂 И един сив котак имаше с тях…

По нататък, тръгнах да си търся Asus EEE PC. Влязох в Мултирамата, където съвсем случайно срещнах един човек, който разбира много повече от мен от компютри – все едно да се бяхме уговорили да дойде да ми помага в избора – нямаше да се засечем така. Та…намерихме мъника в един магазин. Отначало размера му предизвика смях у цялата групичка. Реших че е твърде малък, но после се върнах и …вече опаковаха единствената друга бройка 😉 Но все пак – успях да се сдобия с един Черньо (бели нямаше, и по-добре – все пак не отивам в най-чистата страна). Извънредно е симпатичен, мисля че ще свикна с клавиатурката, а Линукса е свеж на фона на вече поомръзналия Уиндоус. Бая имам да разцъквам обаче…

И накрая – това съвсем ме убеди във вълшебността на този ден. Заваля сняг. Да, за съвсем малко, ама все пак заваля!Мечтаех си за сняг толкова време.

Очевидно пеенето на Коледни песни помага за сбъдване на желанията 🙂

Затова ето една, която много обичам.

Единствено не успях да ида на „Срещата на блогърите“, но не съжалявам. Просто не е трябвало да стане днес 🙂

Този 8-ми декември още венъж доказа, че с непознати понякога веселбата се получава най-добре 😉

След две поредни години, изкарани в любимия Пловдив, този път бях в Благоевград, на гости на колежка, която учи в Американския университет.

Естествено -първия културен шок беше от общежитията им, където спахме. И в моето съзнание, както и на много хора, живели в Студентски град, „общежитие“ е мръсна дума (буквално и преносно). Нищо подобно – тези светли сгради, в които имахме удоволствието да пребиваваме макар и за кратко, изглежда осигуряват минималния комфорт за нормално учене. Е, да – сигурно цените са доста по-височки от тези в Студентски град, но пък ако са съизмерими с тези на квартирите- защо не. Ето само един пример – как изглежда вратата на Таня (коридорите в общежитията в Студентски всеки се сеща как изглеждат).

Вечерта бяхме в някакво заведение „Абсолют“, където интериорът беше в стила на рекламита на едноименната водка (чудя се дали имаха договор с дистрибуторите или си печелеха ей така на гърба на тяхната марка). Отидохме към 9 и започна едно голяяямо чакане да ни донесат хапката и пийката (мисля, че чакахме малко повече от два часа). Струваше си, поне откъм храната. Аз опитах салата с невероятното име „Риана“ 🙂 която между другото си беше вкусна. Не знам как точно се приготвя, но цитирам по памет съставките, а който си пада по кулинарните експерименти – може да се пробва 🙂 Та значи – две половинки на портокал се издълбават и се пълнят със сос (тип млечен с яйце) объркан с лентички зелена салата и парченца портокал. И отгоре се слагат ролца от раци. Много лека и приятна салата 🙂

Докато се радвахме на историите на едно момче от компанията как по един предмет ги карали да анализират чалга-клипове, страстите на съседната маса се разгорещиха и се почна една фундаментална чалга с горе долу следния текст (отново цитирам по памет): „големи и малки, тънки, дебели, високи и ниски – обичам всички жени“ и прочия и прочия…;) Та като се почнаха едни гюбеци от страна на момците и девойките наоколо – така де, това ни амбицира да си платим сметката и да се изметем от заведението за отрицателно време.

И тук почна истински забавното – изведнъж във всички заведения изгасна тока, ей така просто – кръц и край…Само в местната чалгa-мека (сполучливо брандирана Sun City) имаше ток. Та седяхме си ние около час пред култовото (както разбрахме от местните хора) заведение Underground и се забавлявахме да уведомяваме хората че „вътре нема ток, но затова пък има 5лв. вход“. Как да е де – към 1 най-сетне го пуснаха та се намъкнахме вътре. Мястото прилича на нещо средно между „Строежа“ и „О!Шипка“ преди ремонта – симпатична дупка общо взето:) Токът спря на няколко пъти, но вече се забавлявахме с това. Поразковахме се от танци. Хубавко беше – даже днес никак не ми се тръгваше обратно към любимата София…