Последният ми уикенд мина под знака на пътуванията. Изчислих че за три дни съм навъртяла към 700- 800 км по пътищата на родината.

Маршрутът беше:

Петък , 13.30ч. – пътуване до Боровец

Събота, 13.00ч. – джип-сафари в Боровец

Събота, 15.00ч. – отпътуване за София

Събота, 18.00ч. – отпътуване за Велико Търново

Неделя, 8.30 ч. – отпътуване за Троянския манастир и Орешак

Понеделник, 8.45ч. – пътуване В.Търново-София (което беше не 3 а 4 часа, поради факта, че ремонтират Лъвов мост)

Поводът да съм на Боровец, беше нещо като мини-семинар, организиран от Colliers , които бяха решили да поканят 20тина колеги журналисти и да ни обяснят някои основни неща за пазара на имоти. Похвална инициатива Съчетана с екстремно изживяване – джип-сафари през гората. Добре че бях в закрит джип, защото имаше и колеги, които нямаха това щастие, а на моменти бяхме твъърде близко до природата 😉 Стигнахме до едно място, наречено “Черната скала”, от което уж едно време хвърляли комунисти. Невероятно красиво и спокойно, както може да се види тук. Трябва май по-честичко да ходя на такива места.

В неделя пък осъществихме дълго плануваното посещение на Троянския манастир. От там съм малко разочарована, тъй като не даваха да се правят снимки, дори в двора (а беше красиво). Затова пък на Орешака разгледахме всички палати с изложени предмети – от казан за ракия до много интересни китайски статуетки, издялани от корени, които бяха дарение на колекцията.

На връщане обядвахме в непритенциозно крайпътно ресторантче, а жегата в колата борихме с отворени прозорци и циганска (натурална и оригинална:) ) музика. Не искам да си представям как сме изглеждали отстрани

Краков

Невероятен град…

Засега само в снимки.

Историите скоро:)

Макар да съм ходила само в толкова страни, колкото могат да се изброят на пръстите на ръцете, от край време си се се чувствам  „гражданин на света“.  Не знам какво е научното определение на този социален феномен, но за мен си е усещане. Да знаеш че си адаптивен, че си достатъчно гъвкав и след известно време можеш да си достатъчно близък с всяко място по света.  Да си изследовател и приятел на местата.

Преди време една психоложка ме накара да нарисувам дърво и по рисунката разтълкува, че съм много привързана към дома и семейството. Вероятно наистина е така. Но също така знам, че пътуванията ми носят някаква мъдрост. Затова трябва да са етап от живота ми.

Сигурно звучи несериозно да тръгнеш да пътуваш ей така …година две… Но си струва…Просто за да срещаш хора. И да слушаш истории! Такива прекрасни истории има, които само чакат да бъдат разказани… Ето, вчера например, светът направо дойде при мен с Виктор. Той е мексиканец, обиколил 50 страни. Запознал се в Китай с Инди (който тогава преподаваше английски там) , гаджето на Ануки ( кенийка с индийски корени, живееща на Острова), с която работих ( но май повече се забавлявах) през прекрасното лято на 2004г. във Варна…И това е само част от историята 🙂

Обичам да пътувам с влак…

НО

Последното ми опит за закупуване на билет беше същински подвиг.

Софийската централна гара си е като бойно поле (макар че само ден преди да ида за билет Петър Мутафчиев демонстративно беше открил новите модерни ескалатори) . Страховити войни са ЖП служителките, гледащи отегчено и леко презрително над изхлузените си на носа очила. Мда. А аз исках само „билет отиване и връщане до Варна за спален вагон“. Отне ми 20 минути лутане (междувременно отнесох и недоволството на няколко ЖП гише-пазителки) за да открия къде точно мога да се сдобия със заветния билет. Кому са нужни големи и четливо изписани табели на ценралната гара на столицата на една европейска страна?

И ВСЕ ПАК

Пътуването с влак си има предимства…

като например:

• Можеш да отваряш прозореца и да оставяш вятъра да ти роши косата и после да се опитваш да го уловиш в шепи.
• Можеш да станеш от мястото си и да се поразтъпчеш, опитвайки се да не изглеждаш много смешен от клатушкането на влака. Да гледаш хората в коридора и дори да намериш интересен събеседник.
• Можеш и да си седиш на мястото и да слушаш какво си говорят хората наоколо като уж се правиш че слушаш музика. Невероятно колко лични неща си споделят пътниците, които се познават едва от няколко часа.
• Можеш да се влюбиш в „ей онова момче през две купета“ и тъкмо когато събереш смелост да го заговориш – той да слезе на следващата гара.
• Можеш да поспиш спокойно изтегнат в легло, застлано с недотам чисти чаршафи и изключително чувствително към всички вибрации при потегляне, спиране и движение на влака. Но все пак легло.
• Можеш да прекараш много забавно ако пътуваш с още 5 приятелки в един кушет-вагон през няколко европейски граници в продължение на няколко дни. Лични впечатления – струва си 🙂
• Можеш не само да четеш, но и да пишеш и да рисуваш.
• Сигурно можеш да правиш и много други хубави неща за които в момента не се сещам…

Колкото до недостатъците на пътуването с влак…ще ги пропусна…защото всички и без това ги изтъкват. А понякога е хубаво да поограничим негативизма, нали 🙂