…храната, която ви се е струвала люта в началото, сега е направо вкусна

… ядете с ръце и ако ви звънне мобилния по време на обяд – го вдигате дори без да сте успели да си избършете добре ръцете

…просяците и бедността по улиците вече не ви правят особено впечатление

…предпочитате да носите шалвар-камиз пред панталон и риза

…можете да направите разлика между „дупата“ и шал

…можете да си поискате вода и храна на хинди

…улиците ви се виждат чисти, а дупките – само част от пейзажа

…съвсем в реда на нещата е мъжете да носят бродирани дънки и розови ризи, а жените да се кичат с килограми злато

…любимия ви спорт е обикаляне по молове, а всяка физическа активност, дори ходенето, ви хвърля в ужас

…когато ходите на кино или посещавате някоя туристическа забележителност – задължително дъвчете нещо през по-голямата част от времето

…танцувате със специфично поклащане на ханша, главата и Пунджаби движение на ръцете тип „завиване на крушки“

…любимият ви актьор рекламира крем за избелване на кожата, мотори, бисквити, принтери и каквото още се сетите

…говорите хинглиш с често използване на изрази от рода на „are yaaar“, „tike“, „atcha“ и други подобни

…пиете чая с мляко, кафето-нес а водата – направо от бутилката

…никакви режими на тока, водата, наводнения, заметересения или задръствания не могат да ви уплашат

…чувствате се странно ако нямате поне 100 човека наоколо

…идвате винаги на време. По индийски стандарти.

…кравите ви липсват ако отидете в друга страна

Такива ми ти работи…надявам се да ме припознаят като се прибера у дома след 4 месеца 🙂

Така се казваше последната книга, която прочетох. Жанр: индийски чиклит (да, и такова животно има). Историята беше за 28-годишна, модерна, симпатична, но (!) леко закръглена индийка и нейните перипетии да си намери съпруг.

28 е „преклонна“ възраст за женене тук. В общи линии ако дотогава не си се омъжил/оженил те отписват…Цялата рода до девето коляно се впряга да ти търси половинка, пускат се обяви, връзки…Социалния натиск за жертвата на сватбената конспирация е огромен.

„Можеш ли да си представиш – нашите ми уредиха среща с едно момче. Само че неговите родители казали „Искаме първо да видим момичето и после евентуално и той може да се срещне с нея“сподели ми една местна приятелка.

Все едно е на някакъв конкурс за красота – журито подбира най-добрите кандидатки и те се явяват на втори тур.

А във вестниците се намират какви ли не абсурдни обяви за женитба (matrimonials). Пример “ A very handsome (малко по-хубав от маймуна)  fair, well-educated, working in a MNC, green-card holder (да е живял или учил в САЩ или Австралия си е признак на престиж) Punjabi boy is searching for a slim (като се има предвид с какво се хранят тук – доста релевантно изискване), fair (индийците са маниаци на тема бледа кожа), homely ( разбира се – трябва да е домакиня, иначе кой ще дундурка момчето като я няма мама) girl. Caste no bar ( да бе да, повярвах ви). Да не говорим за сайтовете за запознанства…(почти ме бяха регистрирали в един такъв)…

Не знам дали е толкова  лошо да си „жертва“ на уреден брак.  Един колега на средна възраст ми каза преди време „И аз като тебе си мислех, че животът ми ще свърши като ме „оженят“. С течение на времето осъзнах, че ако не бяха уредили брака ни и съпругата ми не беше донесла толкова зестра, досега щя да се мъча да осигуря удобствата, които сега имаме като семейство“.

Може би е прав. Може би с времето свикваш, привързваш се и дори се научаваш да обичаш половинката си. Важното е да създадете впечатлението за щастливо семейство. Защото „какво ще кажат хората“ е от първостепенно значение тук.

Вярвате ли във вампири?

Аз да. Тия дни все повече се убеждавам че съществуват. Ама не вампирите от „Дракула“, „Интервю с вампир“ и „Блейд“…ами онези истинските, от плът и кръв, дето си живеят сред нас. Как да ги разпознаем ли…

Ами, обикновено те са чувствителни и емоционални. Но отчайващо празни откъм съдържание. И много страхливи и неуверени в себе си. Често им е скучно, защото обръщайки се навътре към себе си, не намират нищо интересно за правене…Затова те трябва да намерят някой, изпълнен със съдържание, за да изсмучат неговата същност.

Жертвата обикновено е емпатична, състрадателна, с богат душевен свят. Клопката е вариации на тема „колко съм нещастен, как не знам какво да правя с живота си, не мога да се справям, защото не съм толкова добър като теб“.

Резултатът – ако не се усетите навреме, че ви смучат животеца, може да се окажете в много тежка емоционална анемия. На мен поне възстановяването ми отне доста време…Случвало ли ви се е нещо подобно?

 

Ако мама ме е родила, ти си „виновен“ да оцелея през първите месеци.

Благодаря ти!

И честит рожден ден 🙂