Днес си беше един много хубав последен работен ден…

Не защото си написах и двата текста…не и заради коледната премия дори и поради факта, че работодателят ми просперира (да е жив и здрав).

Днес имаше много усмихнати и празнично настроени хора. Дъщеричката на една колежка, която е на десет, но е много бойно момиче и е решила че иска да се занимава с египтология. Толкова смелост и решителност в един малък човек.

Правя чай на колегите – черен, с какао, шоколад и мента…Тъй като нямаме цедка, оплескваме цялата кухня и се заливаме от смях. Резултатът си струва!

Получавам подаръци…доста неочаквано за мен.
Имахме двама рожденници – Слави и Николетчето – и двамата много позитивни и усмихнати хора. Хапвахме цял ден сладичко (мноооого лошо,а 😉 ) и пийвахме винце.

После след работа съвсем мъничко пазаруване на подаръци за рожденниците (е, не се въздържах и си взех едно нещо за себе си :)). Лудница от блъскащи се хора, натоварени с торби и чантички до ушите.

Студено, та чак свят ми се зави…Слушах това …различно е и хубаво. После случайна среща, инцидентно отиване на представянето на „Коледните истории на Георги Господинов„. По някакво стечение на обстоятелствата съм купила точно тази книга за Слави и Цвети дори успява да вземе автограф. На представянето намирам Петър. Потъвам в земята от срам, защото понеже съм ужасно разсеяна, съм пропуснала да посетя премиерата на първия му издаден роман, на който той дори ме бил поканил (а аз естествено не си спомням).

Имам малко време и отивам да почета, пийвайки солиден топъл шоколад в близката „Коста“. Подхванах „О, Хенри“ … и ми стана още по-коледно и по-хубаво. Да…скоро и аз трябва да издам такава книга с приказки…мисля си…

След това пак малко студ и парти в „Амулет“, на пет крачки от къщи.Приятно местенце + фризьорски салон и тату и пиърсинг студио. Събираме се толкова много хора…и е странно…колеги, приятели, познати и непознати…

Тръгвам си. Мисля че е време да сложа край на коледните купони. Чакат ме една камара книги и филми. И куп приятели, с които искам да се видя…Приказките също ме чакат 🙂 Кога ако не по Коледа да им обърна внимание?!