Тук в Делхи движението е наистина лудо. Най-малкия проблем е, че е ляво…всъщност – няма никакви пътни знаци, рядко има и светофари. За единствена сигнализация се ползва клаксона и е учудващо че май наистина работи. Въпреки това, колите не могат да развият много висока скорост – максимум 40 км/час, защото навсякъде има наслагани “легнали полицаи”.
Хората се придвижват с всевъзможни средства. Автомобилите, повечето от които са марка “Тата” или азиатски марки, винаги са ударени някъде. Има авто-рикши, които приличат на купчина стари ламарини и човек просто се чуди как изобщо се движат. Въпреки това возят сравнително комфортно и цената е по договаряне…разбира се, трябва да се пазари човек. Велорикшите са също средство за транспорт, но никак не са предпочитани през това време на годината (януари) защото е хладничко. Някои хора се возят и на мотори, а по-самоубийствено настроените – и на велосипеди. Градския транспорт е наистина интересен. В момента тече мащабно строителство на метрото, но докато го завършат хората се блъскат в автобуси. Те обикновено също са марка Тата, стари, раздрънкани и мръсни. Номерът е написан с много дребни букви, затова пък на вратите виси по един викач, който съобщава спирките и ако човек успее да разбере какво казва – може да се придвижи доста евтино, но съмнително комфортно 😉
Да си пешеходец никак не е лесно, защото всички карат бързо и е трудно да спрат, защото зад тях обикновено идват още превозни средства. На някои по-натоварени кръстовища вместо светофари има по един полицай, който от време на време (на около 5 минути) спира потока от коли, за да може хората да пресекат. Където няма такъв полицай, обаче, всички чакат просто да се събере по-голяма тълпа и пресичат…това направо си е спорт за търсачи на силни усещания 😉