Както предполага заглавието, ще ви разкажа накратко за пътуването си до Каджурахо – градът изестен с храмовете, по чиито стени има скулптури пресъздаващи пози от Кама Сутра.

 

Храмовете са построени преди около хилядолетие от династията на Чанделите и никой не знае защо е избран точно Каджурахо – мястото не се отличава с нищо особено, освен с ужасната си суша (местните ни казаха че от 3 години не е капвала и капка дъжд). Така или иначе, от всичките храмове, запазени са около 25, които доста си приличат и са наистина изумителни с изящната си архитектура.

 

До Каджурахо пътувахме първо с влак до Джанси, после с джип по едно тясно шосе, където всяко разминаване с огромните ТАТА камиони ни вдигаше адреналина. Тук никой не спира разбира се, та сърцето ми слизаше в петите докато се носехме с бясна скорост срещу някой камион или автобус.

 

Както и да е – стигнахме и веднага се метнахме на другия джип, който тряваше да ни разведе из местния природен резерват на сафари. Обещаха ни да видим тигри и крокодили…та ние се скъсахме да се оглеждаме…но очевидно тигрите си бяха взели почивен ден, та видяхме само екзотични птици и маймуни. Крокодилите уж се появиха, ама ги видяхме само да се подават от реката и бяхме доста разочаровани 😦

Впоследствие разбрах че това с тигрите било само рекламен трик на всички резервати да ти вземат паричките – естествено индийците са много добри в това.

 

Останалата част от съботата и неделята посветихме на обиколка по храмовете…Ако сте тръгнали да посещавате Каджурахо, да знаете, че към 9 вече става ужасно напечено…С други думи – който иска да разглежда храмове трябва да прави жертви и да стане раничко – около 6 примерно 🙂

По стените на храмовете освен известните Кама Сутра пози има и много изображения на богове, певци, танцьори и животни – изобщо – целия свят на тогавашните хора. За да не съм голословна – вижте снимки тук.

Каждурахо не предлага кой знае какви други забележителности освен храмовете, та си разнообразихме малко престоя с разходка с велосипеди. Аз бях особено “очарователна” картинка, като се има предвид, че съм се качвала точно 3 пъти преди това на колело ;)Едва не утрепах една невинна минувачка…

Единственото кофти нещо в цялото приключение беше, че постоянно около нас се влачеше опашка от местни ергени или нахални продавачи на сувенири. Сдобих се с 13 – 14 годишен  ухажор, който след като се осведоми дали имам гадже и колко  деца съм родила започна да ме увещава да му намеря приятелка в Европа, защото той много си падал по европейките 🙂 А продавачите бяха непреклонни – просто ни набутваха в ръцете най-разни Кама Сутра сувенири – карти за игра (въпреки че на всички обясних, че не играя карти), ключодържатели в характерни пози с мърдащи се елементи и прочия безценни дарове.   

Като се изключи сушата и нахалните като конски мухи продавачи, обаче, мястото е тихо и спокойно и човек може да си изкара няколко дни в блажен мързел в някой от хотелите, които предлагат прохладни сумрачни стаи, вкусна храна в roof-top ресторантчета и аюроведически масаж на съвсем достъпни цени 🙂