Мерси на всички за коментарите и въпросите . На някои ще отговоря накратко тук, на други – като гледам – ще се пише цял пост 🙂
И така…
@Мишел: Аз пък не ги знаех тези неща. Мерси 🙂

@Силвия: Както Милен вече спомена, тази година Booker беше спечелен от индийски автор. За съжаление още не съм имала възможност да прочета много индийска проза. Като понаваксам, обещавам да напиша отделен пост 🙂

@Веселин: Има тоaлетна хартия, да. Само че голяма част от хората не ползват…В евтините хотели например не считат за нужно да осигурят, затова когато пътуваме задължително се подготвяме по този параграф 😉 Иначе за живота – мисля че е както навсякъде. Ако имаш достатъчно пари – можеш да живееш доста добре. Едиснтвено жегата, лошата инфраструктура, многото хора по улиците и бедността ти напомнят че си в Индия.

@gabs: Ами аз гледах да нямам много очаквания за да не се разочаровам:)По принцип май единственото нещо което очаквах а не се случи е че всички говорят английски по улиците. Ако някой ви каже това – не му вярвайте. За отношението…ами по принцип тук са много мили с чужденците,мисля че е останало от времето на англичаните. На места дори са излишно сервилни, което понякога ме дразни и натъжава.За жените в обществото ще трябва да напиша цял пост 😉

@Кака Ванче: Най-удобния маршрут предполагам е да летиш направо до Бомбай 🙂 За ваксините, провери в Националния център по заразни и тропически болести, намира се в близост до паметника Левски.
За сватбата – определено не очаквай телешки стек 😉 По принцип може би ще те поканят и вечерта преди самата сватба, когато булката се готви за големия ден…А на самата сватба ще ти се радват много ако отидеш облечена с нещо индийско…Сари или шалвар-камиз:)Пиши ми на мейла ако имаш повече въпроси 🙂

@хипар – мале…много ми се иска да можех да отговоря на всичките ти въпроси и да имах и време :)Не съм още съвсем на ти с историята, но времето на могулите ми е изключително интересно. Има много красиви фортове и дворци останали от този период.Ако искаш да прочетеш повече можеш да си вземеш „The last Mughal“ , „The White Mughals“ на William Darlymple, изключително увлекателен автор, за съжаление все още не преведен на български.

@dan ами не, не са позволени леките дроги. Тва не пречи обаче на места като Манали и Маклаод Гандж (в Хималаите), тревата да си расте свободно край пътя и всички да си попушват доволно 🙂

@ивата: ох, и това си е тема май за отделен пост 🙂 Ако говорим за масовата аудитория по принцип са луди по ходенето на кино (филми на хинди и без субтитри) и пазаруването. Също си падат foodies – угаждат си с храни от различни части на Индия и на света…

@Marfa: Ами то тука си е пълно с куриозни случки:) Като се сетя ще пиша…

@размишльотини: Да преди известно време имаше изгаряния на църкви и подобни изстъпления. Но по принцип тук е така с всички религии – спокойствието и мирът са само привидни. Хинду не могат да траят мюсюлманите и обратно…

@хипар: За кастите може много да се говори…макар че аз не съм се сблъсквала с много реални примери. Често обаче в обявите за женитба по вестниците си е посочена към коя каста принадлежи девойката/младежа.Или пък във Варанаси – семействата които поддържат вечния огън, необходим за последните клади (на които се изгарят мъртъвците) – са представители на кастата на „недоксоваемите“ т.е. тези които са толкова нисши, че хората се гнусят дори да ги докоснат. Също така, твърде ясно е разделението на социалните прослойки – всички rickshaw drivers, чистачи, домашна прислуга, охрана се държат много почтително с по-заможните и с чужденците.