Винаги съм била привлечена от хартията. Дневници, тетрадки, бележници…Откакто се помня все не мога да им устоя…А тук в Индия изкушението е огромно. Кожени пътеписници (нескопосан превод на travelogue), тетрадки от hand-made хартия, такива симпатични и цветни пликове като на снимката…
Да не говорим пък за писалките. Обичам да пиша с цветни писалки. И с мастило. Химикалките са малко скучни.
Ето днес например си купих писалка и, разбира се, пълнители за нея. Цели 50 броя…Пфу!Изобщо не знам какво ще ги правя толкова много…
Има нещо много старомодно и топло в писането на хартия, което ми допада. Допирът,миризмата, движението на писалката, заврънкулките които остават, задраскванията са толкова по-истински от някакви си начаткани на клавиатура думи 🙂
Вила Вилекула 
Хартията властва, no doubt.
Нали! И аз съм същата. После нека си говорят, че хартиената книга умира и всичко ще се дигитализира. Аз ако не пипна книгата и не помириша мастилото, губя част от удоволствието. И не само аз. (:
А аз все още си купувам хартия за писма… и я използвам.
Ау, хартия, хартия… и аз съм така, но дълго и продължително седя пред новия лист и се чудя от къде да го подхвана и да не би да го загрозя…