Добра дума железни врати отваря.
Напоследък май малко хора в България вярват в тази поговорка. Настръхнали, навъсени, агресивни и все недоволни понякога забравяме, че няколко благи думи, ако не да ни отворят железни врати и да ни приближат до това, за което се борим, то поне биха направили деня малко по-лек и усмихнат.
Съвсем скоро имах щастието да се уверя че това работи на практика.
С една приятелка се разхождахме по Самоводската чаршия и влязохме да разгледаме какво има в грънчарското ателие. А то едно хубаво – шарено! Вътре – освен традиционната Търновска керамика имаше и много писани паници, обеци, медальони. Заприказвахме се с майсторката-грънчарка и така – от дума на дума се сприятелихме. Много слънчева и вдъхновена жена…тъкмо правеше мартенички. И на изпроводяк ни подари по една…въпреки протестите ни.
После, разбира се, нямаше как да пропуснем кафето на пясък в „Шекерджийницата“. И пак като подхванахме сладка приказка с кафеджийката Нели – за това, онова…И пак – като станахме да си ходим – тя вика „Черпя ви“.
Тези две малки „чудеса“ направиха деня по-светъл. Може би пък вече вместо да се чудя защо продавачките в кварталния магазин са намусени, ще взема да пробвам с някоя друга добра дума. Току-виж съм успяла да ги засмея. Пробвайте и вие…работи 😉
Вила Вилекула 
Колко си права! Постоянно си припомням твоите думи и се опитвам да съм по усмихната. Е, понякога не успявам, но често се справям. И честичко заради доброто отношение съм се справяла дори и с проблеми. Да се усмихваме по-често и не само по задължение! 😉
Много добре го казва Вили- „не само по задължение“. Като работодател мога да накарам търговеца да се усмихва, как да накарам клиента също да се усмихва, да бъде любезен? Да, не мога. Затова наистина нека се усмихваме, и казваме мила и добра дума не само по задължение.