След дъжд…никнат random пролетни мисли

Преди малко тук имаше истинска пролетна буря, с големи светкавици и малко дъжд. А след дъжда никнат разни мисли.

*

Прекрасно е как хубавото време кара собствениците на заведения да усвояват всеки милиметър отворено пространство. Така в центъра на София човек открива кокетни закътани дворчета с размера на черга или дори изтривалка. Но с неизменна масичка и две столчета до нея 🙂

*

Новата отсечка на метрото ме наведе на мисълта колко хубаво би било ако бяха инвестирали в  по-разчупен дизайн на метростанциите.  Сега с тези плочки приличат на баня. С едно изключение  – станция „Жулио Кюри“. Все е нещо като за начало…

*

Не мога да спра да се учудвам как хората изобщо не четат указателни табели и надписи, дори да се блъснат в тях. Днес един възрастен човек се беше облегнал на апарата за билети в трамвая  и усилено се тюхкаше, че „шофьорът не продава билети“. И  в автобусите същото – търсят си местата и гледат ли гледат нагоре, минават три пъти по дължината на автобуса и не се сещат че, очевидно щом номерцата не ги пише над седалката, сигурно са някъде под нея.

*

Тези дни си мисля за поговорката „Каквото повикало – такова се обадило“.  Наблюдавах днес една жена как се скара на едно момче (той явно я бутна леко в трамвая) и в рамките на 1 минута успя да го засипе с такава помия от агресивни думи, че направо ми се изправи косата. Той естествено и отговори подобаващо. Питам се – как очакват хората някой да е мил с тях, при положение че те си кътат агресията и кривото настроение и само чакат някой да ги бутне леко, за да избухнат. После си тръгват нехаещи, освободили негативния заряд, който се предава нататък…

Advertisements

2 коментара

Filed under day by day, дребни, седим и мислим ...

2 responses to “След дъжд…никнат random пролетни мисли

  1. „Питам се – как очакват хората някой да е мил с тях, при положение че те си кътат агресията и кривото настроение и само чакат някой да ги бутне леко, за да избухнат.“

    🙂

    Дощя ми се да разкажа какво ми се случи вчера. Чакам си аз срещата на Попу вчера, чакам и си чета, подранил като никога. Изведнъж редовете изчезнаха, на тяхно място се мерна за секунда една ръка под формата на шамар и книжката излетя като топка за голф. Източника на стика за голф (дребен, нихилитест наркоман) изрече дрезгаво „Книги, а? Мноооо сте ми умни ‘сичките…“. Докато успея да примигна два пъти, стика за голф вече беше преполовил Патриарха в зигзагообразен спринт.

    С други думи: агресия да искаш! : )

    • pippi

      Мда…доста грозно. Но като се замисля ако отговориш човешки може би агресията ще се пресече?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s