Преди малко тук имаше истинска пролетна буря, с големи светкавици и малко дъжд. А след дъжда никнат разни мисли.

*

Прекрасно е как хубавото време кара собствениците на заведения да усвояват всеки милиметър отворено пространство. Така в центъра на София човек открива кокетни закътани дворчета с размера на черга или дори изтривалка. Но с неизменна масичка и две столчета до нея 🙂

*

Новата отсечка на метрото ме наведе на мисълта колко хубаво би било ако бяха инвестирали в  по-разчупен дизайн на метростанциите.  Сега с тези плочки приличат на баня. С едно изключение  – станция „Жулио Кюри“. Все е нещо като за начало…

*

Не мога да спра да се учудвам как хората изобщо не четат указателни табели и надписи, дори да се блъснат в тях. Днес един възрастен човек се беше облегнал на апарата за билети в трамвая  и усилено се тюхкаше, че „шофьорът не продава билети“. И  в автобусите същото – търсят си местата и гледат ли гледат нагоре, минават три пъти по дължината на автобуса и не се сещат че, очевидно щом номерцата не ги пише над седалката, сигурно са някъде под нея.

*

Тези дни си мисля за поговорката „Каквото повикало – такова се обадило“.  Наблюдавах днес една жена как се скара на едно момче (той явно я бутна леко в трамвая) и в рамките на 1 минута успя да го засипе с такава помия от агресивни думи, че направо ми се изправи косата. Той естествено и отговори подобаващо. Питам се – как очакват хората някой да е мил с тях, при положение че те си кътат агресията и кривото настроение и само чакат някой да ги бутне леко, за да избухнат. После си тръгват нехаещи, освободили негативния заряд, който се предава нататък…