Днес най-накрая успях да се добера до наскоро отворилия на „Шишман“8 супен-бар? супарник? супник?…абе – място където сервират супи.
Обикновено рядко харесвам напълно интериора в заведенията – в България интериорните дизайнери имат склонност да прекаляват и на много места има излишна натруфеност и будещо недоумение съчетание на стилове.
Supa Star ми допадна с премерения интериор, свежите цветове и малките закачки, разпръснати тук-там. Като тия щипки, например, където могат да се закачат важни съобщения или просто малки мили послания до някой непознат 🙂
Разбира се, не бях отишла там за да се любувам на интериора, а да опитам супичките. Спрях се на „Бабина супа“ – крем -супа с картофки, моркови и крутончета. Има ли нужда да казвам, че беше вкусна, или си личи по снимката?
И рибния сандвич си го биваше, но изчезна твърде бързо и не успях да го снимам.
Много се радвам, че открих още едно място (освен вегетарианския Dream House на ‘Алабин’) където готвят с любов и пресни продукти.
Дано да открия още такива вкусни местенца 🙂
Вила Вилекула 
И без снимката звучи вкусно. 🙂
П.П. Силно изкушена и въодушевена съм от – „в България интериорните дизайнери имат склонност да прекаляват и на много места има излишна натруфеност и будещо недоумение съчетание на стилове.“ 🙂 Не само за интериорните се отнася…, но те творят по задание на клиента и това е някакво оправдание, все пак…
да, не виня дизайнерите…те не са виновни, че клиента няма вкус…:(
Аз гласувам за Супник 🙂
Супер, супер, направо супа ни стана като прочетохме статията! Голямо мерси от архитектите на Supa Star!
Ама моля ви се, как!Да направите още такива хубави неща:)
Вкусна крем супа (ама най-вкусната, която съм яла) има и в „Мис Каприз“ срещу басейна „Спартак“. Поръчайте си я без копър (ако не обичате) и с 50 гр. настъргано сирене вътре (ако обичате). Няма да искате да си тръгнете без да изядете още една…
Пък има и парзалка (ако сте с деца)
То хубаво, ама това българите повече си падат по чорбите.
Ми те предлагат и шкембе чорба, която май се радва на сериозна популярност 🙂
Много харесвам такива материали и най-вече запомням и заведението, и мястото му. Забелязала съм, че когато някой публикува в блог къде е ходил, в кое заведение е бил, винаги има много по-голям ефект за мен, отколкото материал в лъскаво списание. Предполагам заради свежото представяне и детайлите.
Ами да, блоговете няма нужда да се съобразяват с редактор, така че авторът може да напише каквото му е на сърце 🙂
Да , от няколко месеца насам посещавам супения бар на Шишман! Влюбена съм в приготвените там вкусни супи……..мммммммммм! Има и разнообразие, има и атмосфера, и най-важното, има усмихнат и приветлив персонал! Единстеното , което не ми харесва е , че към 18.00ч., когато успявам да се добера до там…..избора е много малък. Може би собствениците ще помислят за някаква форма на абонамент?
Наистина е хубавко да хапне човек там, особено ако навън е кучи студ и ти се ще нещо да ти стопли душицата:) Но има нещо, което мен лично адски много ме дразни и то е персонала. Някак набързо е придобил типичния български облик в стил: „клиентът никога няма право“. И давата пъти, в които съм ходила там се чувствах като в Народна библиотека: как може да не знаете реда на нещата тук и какво точно има и как точно се взима; респективно – еми много ясно е какви супи имаме, ние сме толкова ВИП, че всички трябва да знаят какви са ни супите, безплатни ли са лимоните и други подобни…
Нямам нищо против нахакания персонал, но за да е „ядлива“ тази му черта трябва да е примесена с доза интелигентност и остроумен хумор. Но както се казва, хора всякакви, супи – също!
Да, права си Кате…но според мен това не е само техен синдром, ами синдром на почти всички заведения в София които предлагат сносна храна: все едно отиваш там да се покажеш и персонала е много важен и ти прави голяма услуга да те обслужи 😦 Малко са местата, където не се държат все едно са глътнали бастун…