Не съм особен фен на музеите. Вещите, извадени от контекста на времето и наредени в прашни стъклени витрини, не ме грабват. Музеите за мен са повече израз на тление и преходност, отколкото на запазена памет. Е, разбира се – има изключения, но като цяло доста рядко посещавам музеи.
Затова реших да се възползвам от вчерашната „Нощ на музеите и галериите“ и да разгледам Националния политехнически музей.
Дали защото се намира малко встрани от центъра (на „Опълченска“, близо до „Сливница“) или заради нещо друго, музеят ми се видя леко запуснат и неподдържан. А иначе определено си струва да се види. Експонатите са доста интересни, като например…
Този автомобил , създаден от немската фабрика „Месершмит“, която произвежда едноименните самолети от Втората световна война. Самата кола прилича на самолет – дълъга, тясна, със стъклен покрив и самолетно кормило, само дето има колела вместо крила 🙂
Има и прекрасно запазен Ford Model A, както и няколко „Балканчета“, едното от който с двигател, задвижван на слънчеви батерии.
Сред разнообразните експонати в музея могат да се видят компютри (включително преносими) от 80-те години на миналия век, сметачни машини, видео и фото камери,радиоапарати, магнетофони и портативни грамофони. А витрината с мобилните телефони отпреди 10-15 години забавлява всички 🙂 Наред със сложната техника са изложени и някои по-обикновени, но също толкова интересни домашни уреди като кафемелачки, прахосмукачки, перални, машина за домашен сладолед.
Някои експонати будят известно недоумение с обозначенията си 😉
Всичко е прекрасно но…за съжаление.
Витрините на музея изглеждат както са изглеждали през 1985г. И прахът не е бърсан горе-долу от тогава май…
„Наблюдения на небесните тела днес няма да се извършват заради лоши атмосферни условия“ ни уведомява набързо написана табела.
За още по-голямо съжаление, Националният политехнически музей, в „Нощта на музеите и галериите“ затвори в 23.00 ч. Затвори под носа на голяма група хора, които искаха да влязат…и след като служителките започнаха да ни подвикват „да побързаме,че ще затварят“ още в 22.30 ч.
На излизане през мокрия двор се обърнах и се замислих,че на фасадата на старата соц-сграда добре би седял надпис „Музей на съжалението“.
Вила Вилекула 
Сефте чувам за тоя музей :(.
Казваш, че са ти скучни музеите. Ходила ли си в Италия? Няма усещане като да се разходждаш из музии там. Най-малкото половината неща, които си виждал на картинки из разни учебници изведнъж ги виждаш на живо и си вика: Абе това верно е много красиво! Да не говорим за усещането да се изправиш пред Ботичели или Микеланджело. 🙂
Ми не съм ходила в Италия…не отричам че има и хубави музеи, но просто не ме привличат, както шматкането по улиците…примерно.
Това май е до родната къща на Георги Димитров 😉
Българските музеи са една съвсем различна категория музеи… Техническите музеи по света са изумително интерактивни и забавни места.
Мда, тъжно е малко…Но какво да се прави.
А тази къща на Георги Димитров отворена ли е за посетители? Би ми било интересно…вероятно…
Георги Димитров е роден в село Ковачевци, Пернишко, така че музея не е до родната му къща. Може да е живял наблизо.
Странно ми бе попадането до тази страница:-)))) но тук съм вече :-))) Та, Георги Димитров е живял точно до входа на музея, в съседната къща близнак – на сестра му, е бил под наем Петър Дънов, което искренно ме учуди , но поне разбрах защо е била опазена градинката с гроба му. Лично Г. Димитров не е допуснал да влезе в руски владения:-)) Това са част от интересните и позабравени факти за София:-))) А иначе музея си е готин, влизаш в друго време, друг свят:-)))