Зимата не ми е любим сезон.

Снегът го обичам само през прозореца. Само чисто бял и докато пада.

Студено ми е. Няма слънце. Всички са облечени в разнообразни тонове на сивото, а палитрата на настроенията им е горе-долу в същата гама.

Затова си намирам малки радости. Такива едни дребни стоплящи неща.

Като тези ярко-жълти кратунки (които всъщност приличат на круши)  на перваза на заснежения прозорец.

Като това да видя, че дискът с The Namesake на Мира Наир  е стигнал читав до получателя си.

И като „Меко слънце“ на Мария Донева, която между другото вече има втори издаден тираж 🙂

А вас какво ви топли в зимата?