Наскоро Бояна се похвали, че била в нов столичен клуб, където всички бармани били с бради.
Чудя се дали наличието на брада e било предимство при наемането им на работа…или пък изискване след като са постъпили?

Странно или не, брадатковците наоколо са все повече, а понятието „лъмбърсексуален“ измести поизтърканото „метросексуален“. Дали обаче от това мъжете станаха повече мъже?

Meet the lumber sexual :  модерният градски мъж, който полага неимоверни усилия да изглежда като току-що излязъл от гората дървосекач, макар че в повечето случаи няма и бегла представа как се цепят дърва. Всеки детайл от визията му е внимателно обмислен и грижливо подбран. Ако си мислите, че да изглеждаш грубовато и небрежно е нещо, което се постига бързо и без много усилия – вижте само колко време отнема grooming-а (т.е. поддържането, с елементи на глезене) на най-отличителния аксесоар на лъмбър-мъжа – неговата гъста и добре оформена брада. Заклевам се – никога не съм притежавала толкова разнообразни продукти за измиване, разресване и фиксиране на косата, колкото бяха показани в това видео! 🙂

Оказва се, че  образът на леко недодялан дървосекач не е нов – за пръв път се появява в американската преса в началото на 20-ти век.  С настъпването на индустриализацията все повече мъже се налагало да работят дълги часове, затворени в офиси, което ги направило крайно невротизирани. Завръщането към природата, към грубото, лишено от социални условности общуване, било представяно като романтично бягство от ежедневието и спасяване на мъжествеността от кризата.

Вярвам ще се съгласите, че сега, повече от век по-късно, отново имаме криза на мъжествеността.  Жените са все по-независими, справят се сами с повечето неща и традиционната роля на мъжа като закрилник и глава на семейство все повече избледява. На практика се оказва, че  мъжете са изтикани в периферията и това е съкрушителен удар върху прословутата им мъжка гордост.  Дори ролите  в общуването между половете се обърнаха – жените вече са  са агресивните сексуални хищници, които си набелязват нищо неподозиращите жертви и ги схрускват с огромен апетит и без особени скрупули.

Не е чудно тогава, че мъжете решиха да тропнат с крак и да развеят мъжествеността си под социално приемливата форма на лицево окосмяване. И като се започна едно мерене на бради – коя от коя по-дълга, гъста, мека, напомадена и напарфюмирана. Брадата е фетиш, дори се появи Bristlr – социална мрежа за „брадати и такива, които обичат да галят бради“.

Лъмбър-сексуалната тенденция, признавам, ми е приятна както на пипане, така и  за окото (макар, че често се питам какво ли се случва с храната, случайно потънала в гъстите дебри на тази растителност).
Само че…

Много бих искала, тази тенденция към омъжествяване да проникне малко по-дълбоко от основата на косъма. Да видя тези чудесни градски мъже да отделят поне една трета от времето, посветено на брадата, за да развиват себе си в дълбочина.  Да не се държат като мързеливи и самовлюбени глезльовци. Да се престрашат да поканят на кафе някоя от страхотните свободни жени, които се разхождат наоколо. Да бъдат поне толкова cool наживо, колкото са в социалните мрежи. Да флиртуват забавно и интелигентно и да се научат да цепят дърва (да сменят крушки, дигат бушони или някакво друго полезно битово умение). Да поемат отговорност за нещо повече от външния си вид.

Защото дори и най-гъстата брада няма да те направи по-мъж, ако не положиш усилия да станеш такъв.