Сбръчканото и обагрено от разширени вени и старчески петна голо тяло на възрастна жена заема цялата стена. Тяло, отпуснато в ръцете на млад мъж.
„Толкова грозно“, възмутено шушукат две лелки, докато се изнизват от галерията.
Изложбата „Мигновения“ на Юлиян Табаков явно предизвиква всеобщ потрес и възмущение. „Скандално“ е да съблечеш  81-годишната актриса Златина Тодева и да я сложиш до младото тяло на Марий Росен.  И да разпечаташ тези снимки с размер на билборд.
Грозно е. Скрийте го.
Голата истина е страшна, когато е на 81!
В нашето общество, където идеалът за красота са пластмасовите човешки версии на куклата Барби, да покажеш едно остаряло голо тяло е смелост, дори безумство. Трудно се преглъща.

Мястото на  възрастните хора в България е периферията – те не само не могат да си позволят финансово да вземат активно участие, но и някак удобно „влизат в ролята“, която стериотипът им налага. Бабите са, за да седят край печката, облечени с дебели плетени елеци, да посрещат дълго чакани гости от града, да слагат тежки софри с домашни  гозби и да пълнят багажници с пресни зеленчуци, плодове и всякакви други „еко“ и „био“ продукти.

Бабите не се развяват голи в центъра на София. Още по-малко в компанията на млади мъже.
Голотата е приемлива дотолкова, доколкото се вписва в модерните естетически критерии – тоест всичко над определени килограми и възраст е табу.  Едно съблечено старо тяло  е тъжна гледка, то е уязвимо и напомня със страшна категоричност за хода на времето и наближаващата смърт. Смъртта, от която не можеш да избягаш, колкото и да се преструваш, че не съществува, че се случва само на другите. У нас като че ли старостта и смъртта са белязани с допълнителна стигма, някак срамно е, че си остарял, затова е по-добре да изчезнеш, да те няма.

Ала ето, че смелата мама Злата не само, че не иска да се скрие ами и напълно съзнателно и нарочно си показва срамотиите. Гледа  Смъртта със закачливо пламъче в очите и сякаш й казва „Хайде де, ела ме вземи. Готова съм и не ме е страх. Само че докато те чакам ще си правя каквото си искам“. Тази палавост ме кара да забравя, че пред мен стоят две тела, разделени от пропастта на годините. Виждам души,  които си играят, приели и преодоляли неизбежното. Красотата  на споделените мигове надделява. И мен по-малко ме е страх  от старостта и края.

Странното е, че след като излязох от  изложбата, се заговорих с непозната, чиято майка е на смъртно легло. Жена на 95, която също чака края си с нетърпение и без страх. Защото знае, че смъртта е естествения край на живота. И това не е нито грозно, ни страшно.
Моля се да я е дочакала тази нощ.

„Мигновения“ е в Галерия „Райко Алексиев“ до 19 април.