За презентацията е нужен JavaScript.

Не знам точно кога и как човек се влюбва в градове. Само знам, че съм влюбена в Берлин.

Всичко започна преди две години, когато една приятелка ми разказа, “колко чудесен е този град, каква атмосфера, как е хубаво да караш колело покрай реката”. Не след дълго вече бяхме в самолета, настроени за приключения. За съжаление Берлин ни посрещна повече от хладно. Всъщност, попари ентусиазма ни с леден априлски вятър. Беше хубаво, но твърде далеч от мечтата. Тогава си казах – трябва да ида през лятото, когато е топло. И ето – тази година резервирах билет за края на юни.

Точно преди да тръгна прогнозата обаче беше повече от мрачна – дъжд в 4 от 5-те дни. Примирих се, че тая любов ще е несподелена и сложих в куфара дъждобран и гумени кецове. Оказа се, че не съм подготвена за задушните и влажни дни, които ме очакваха, но все пак с Берлин затоплихме доста отношенията 🙂

Това пътуване ми припомни колко е хубаво човек да няма предварителни планове, да се наслаждава на всеки момент, на всяка нова улица и място, което открива случайно. В такива дни забравяш да гледаш телефона и часовника и си изцяло “тук и сега”, напълно не-дигитален, потопен в разговори, игри и усмивки. А Берлин някак предразполага към това – не само защото няма безплатен wi-fi навсякъде, а и защото цялостното усещане е някак лежерно 🙂

Едни от най-прекрасните часове прекарах в парковете на Берлин. Tiergarten, най-големият берлински парк, ми се стори чудесно място да караш колело, да практикуваш крачеща медитация или просто да лежиш на някоя зелена полянка и да гледаш как слънчевата светлина се процежда през листата на дърветата (между другото, в японския има дума точно за тази светлина (!) – komorebi). В Mauerpark пък в неделя има караоке, събират се много хора – лежат си, пийват бира, играят федербал, жонглират, слушат някой от многобройните групи или артисти, които се изявяват. Допълнителен хипарски дух придава и битакът, където всеки може да продаде стари дрехи, обувки и вещи. Колкото по “винтидж”, толкова по-добре 🙂 Напомни ми за детството – тогава подобна паркова търговия се развиваше от руснаците. Беше адски вълнуващо, защото само там имаше нови, интересни неща, които все още не се намираха другаде.

Другото място, което ми стана любимо, беше Dussman на Фридрищрасе. Названието KulturKaufhaus, което Google услужливо преведе като “универсален магазин за култура” доста добре описва мястото – няколко етажа с книги, музика и филми. Аз разбира се, се забих в “скромната” секция с литература на английски. За разлика от много софийски книжарници, където на това да спреш и да се зачетеш в някоя книга (без след това задължително да си я купиш) все още не се гледа с особено добро око, в Dussman има диванчета, на които да поседнеш и спокойно да разгледаш каквото си харесал. Така и аз се борих 40 минути преди да си купя прекрасната “Lost in Translation” на илюстраторката Ela Frances Sanders. Накрая се предадох, разбира се 🙂

Еврейският музей ме впечатли още при първото ми посещение в Берлин. Изключителната архитектура –  с острите ъгли, огромни празни пространства и стръмни стълби, помага да съпреживееш страданията по пътя на изгнанието. Попаднахме и на инсталацията Obedience на Питър Грийнуей и Саския Бодеке. Авторите разглеждат мита за Авраам и Исаак по особено въздействащ начин – посетителят преминава през 15 стаи, ходи по напечените камъни на Ада или по покрития с черна вълна под, чува звука от плискащата се кръв на току-що пожертвано животно. Вълнуващо и замислящо преживяване.

Не мога да говоря за Берлин без да споделя нещо и за берлинските барове 🙂 Нямам представителна извадка, но от това което видях – атмосферата е доста небрежна. За разлика от софийските заведения, където всичко е лъскаво и дизайнерско,  тук колкото по-стари и разнообразни са мебелите, толкова по-яко се смята мястото. Направи ми впечатление как из жилищните квартали има  малки барчета, направо дупки, където приятели се събират и бъбрят на питие, което изглежда толкова спонтанно, все едно са слезли да напазаруват и случайно са се срещнали. За съжаление не пробвах ни един от прословутите ‘beach bars” край реката, но пък бях в Klunkerkranich, което е подобрена версия на плажен бар с панорамна гледка на града и прекрасен залез.

Има градове, които те очароват, помитат те с красотата на гледките си, с историята си, с непрестанния космополитен поток от хора. Изпитвам към такива места фатално привличане – знам, че колкото и да са привлекателни, те са капризни, невъзможни за обичане. Разбрах за себе си, че за да обичам един град, той трябва да е достатъчно голям, но не твърде – за да може да се побере в сърцето ми без да го разбие. Временен дом, където споделям истории с близки или случайно срещнати хора. Берлин ще остане един от домовете ми – ухаещ на липи , малко мокър от летния дъжд, очарователно разсеян и усмихнат.

Благодаря на хората, които го направиха такъв 🙂