Това е витрината на един от магазините за индийски стоки, които никнат като гъби напоследък в центъра на София.

На пръв поглед няма нищо нередно в нея…

Като изключим снимката на индийката в жълто сари, изложена сред манекените.

Може би собствениците си мислят, че образ на индийска жена в автентична дреха продава.

Асоциацията, която аз си направих беше:

Жени като тази работят за мизерна надница десетки часове на ден, за да може ние, хората от другия край на света да си купуваме евтини дрехи (в ниската цена се включва значителна надценка – печалба за продавача).

Мисълта ме накара да се почувствам некомфортно.

А да продадеш стоката си на някой, който не се чувства особено комфортно е доста трудно, уважаеми продавачи…

Днес ми се случи нещо толкова рядко за България, че реших да го споделя.

Влязох в магазин „100 овце“ да търся подарък. Избрах нещо и тръгнах да го плащам. Докато го опаковаха, споделих на момичето зад щанда, че „ще дойда пак, този път за да взема нещо за себе си“.

И тогава тя откачи една от висящите играчки – мъфин от плат, на който пише „сполука“ и ми каза „Заповядайте, да има нещо и за вас“.

Една минута не знаех какво да кажа.Толкова неочакван и мил жест!

Със сигурност ще се върна отново да си купя нещо от магазинчето. И междувременно ще разкажа на поне 10 човека как се отнесоха с мен 🙂

 

 

По случай Деня на славянската писменост и култура, реших да споделя няколко снимки от скорошното ми посещение в Боровец и Самоков.

Винаги съм се чудила какви ли хора измислят, пишат и превеждат надписите и табелите.  И как една съвсем обикновеНа бреза става необикновеННа 🙂

Домакините на ВЕЦ-а в двореца „Царска Бистрица“ любезно ни дават указания. Хайде за звъненето разбирам – шумно е…

Ама от какъв зор да си изтриваме краката, след като дори не ни пускат да влезем?

Тук виждаме един шедьовър на преводаческото изкуство „сирене под прикритие“ или направо „сирене по шпионски а ла 007“  (подобно на „стисканото мляко“, видяно в същото меню)

Този плакат искрено ме озадачи. Уж фестивалът се провежда под мотото „Мир на Балканите“, а главният организатор и режисьор носи звучното и не особено миролюбивото име Войн Войнов…

„Показен магазин“ – поредната умиляваща соц-табела. Много моля някой да ми обясни какво е имало в тези показни магазини и това, което се е предлагало само за „показ“ ли е било или е можело и да се купи. Много ми е интересно.