Зимата не ми е любим сезон.

Снегът го обичам само през прозореца. Само чисто бял и докато пада.

Студено ми е. Няма слънце. Всички са облечени в разнообразни тонове на сивото, а палитрата на настроенията им е горе-долу в същата гама.

Затова си намирам малки радости. Такива едни дребни стоплящи неща.

Като тези ярко-жълти кратунки (които всъщност приличат на круши)  на перваза на заснежения прозорец.

Като това да видя, че дискът с The Namesake на Мира Наир  е стигнал читав до получателя си.

И като „Меко слънце“ на Мария Донева, която между другото вече има втори издаден тираж 🙂

А вас какво ви топли в зимата?

 

След като миналата година за пръв път имахме възможност да се насладим на българско издание на TED, логично очаквах с голямо нетърпение TEDxBG 2011.

Отново няма да се спирам в детайли на лекциите, сигурна съм, че много хора ще пишат надълго и нашироко 🙂

Идеите

Владимир Донков даде много силен старт на конференцията с разказа си за работата си в едни от най-изолираните и студени кътчета по света. Този човек излъчваше такава жизнена енергия, такава радост от това че е жив, която е трудно да се опише, трябва да се почувства. Както казвам напоследък -имаше го онзи пламък на тиха лудост в очите му. В  присъствието на такива хора е трудно да се оплакваш, трудно е да останеш безучастен. За моя голяма радост имам възможност да общувам често с човек с подобна нагласа и винаги е зареждащо и ме кара да вярвам че да, ако наистина човек иска нещо – е напълно способен да го направи. Разгледайте снимките в блога на  Калина 🙂

Във втория модул „Създатели“  най-впечатлеващ беше дизайнерът Илиан Милинов, който представи няколко гениални в простотата си идеи (сред които най-големи овации безспорно получи столът за влюбени HUG).  Искрено се надявам да има все повече подобни идеи за продуктов дизайн и за дизайн на градската среда – те имат потенциал да развият  у българина вкус към красотата и функционалността на простите неща.

Стив Кайл провокира залата с теорията си за „the baba factor“ 🙂 – а именно – дълбоко вкоренената от времето на соц-а у българите сериозност. Именно тази наша сериозност ни кара да вярваме,че игрите са „лапешка работа“, че нещата „няма как да станат“, че няма смисъл да опитваме. И затова сме сред най-нещастните хора на планетата. „Играйте повече, защото играта е поведенчески модел, който се е запазил през хилядите години еволюция, а природата едва ли греши“, подкани ни Стив.

Съвсем на другия край на емоционалната скала беше лекцията на Яна Бюрер-Тавание за изоставените деца в Домовете за деца с увреждания. Много ми е трудно да говоря за тази лекция. През цялото време в главата ми се  въртеше плашещата мисъл,че тези домове са не много различни от лагерите на смъртта. Безумно, немислимо, непростимо е това да се случва в една „цивилизована“, „демократична“ държава, която е част от ЕС! И въпреки това то се случва! Наистина се възхищавам на смелостта на Яна да се захване с такава тежка битка. Можем да и помогнем – вижте как на сайта на „Български Хелзинкски Комитет“

Нещо много хубаво, което се случи на ТEDxBG 2011 беше „презентацията“ на момчетата от „Хахаха импро театър“

Презентация в кавички, защото импровизираните етюди бяха по скоро закачка и игра с публиката, накараха хората да се поотпуснат, да се посмеят и да забравят за малко „the baba factor“ 🙂

Хората

Съгласна съм с  Деси, че едно от хубавите неща на тази конференция е „да си говориш с хората“. За мен беше много вдъхновяващо да науча например, че някои познати бяха дошли на конференцията с родителите си. Дори разговарях с една „родителка“ и тя беше наистина много вдъхновена и решена да разпространи мълвата за TED сред своите познати. Какво по-хубаво от това, а 🙂

Организацията

Логистично всичко беше почти безупречно. Браво хора!

Но…честно казано бях откровенно разочаровна от някои от лекторите и неспособността им да задържат вниманието ми за повече от 2 минути. Няма нищо по-фрустриращо от прекрасни идеи, които имат потенциал да „запалят“ много умове, но умират, защото лекторът не успява да ги облече в необходимите думи. Надявам се организаторите да помислят върху това и да открият къде е разковничето – дали в личността на избраните лектори или в подготовката им преди събитието.

Енергията

Ако трябва да изразя с графика енергията излъчвана от идеите на конференцията, то вероятно тази графика щеше да започва с много висок връх, да спада до някакво по-ниско ниво, достигайки своя пик в частта „Провокатори“. За съжаление частта на „Разказвачите“ не успя да поддържа тази линия и енергията спадна до нулата с последната част (на Мая Новоселска). Краят, вместо да е истински надъхващ( поне толкова надъхващ като началото) се случи по неразбираем и не особено адекватен и приемлив за мен начин.

Вдъхновението

Всъщност, едно от най-хубавите изречения което чух не беше част от лекциите, а от един от разговорите ми в лобито.

„Защо изостави блога си? Аз толкова ти се възхищавах как пишеш – кратко и хубаво!“

Е, да – тази публикация съвсем не е доказателство за това.

Но, Мими – you made my day 🙂