Любов, тъга, желание, радост, смърт.

Съставките са силно концентрирани.

От химичната реакция между партньорите зависи дали коктейлът ще е страстен и възбуждащ сетивата или нежен и галещ небцето.

Тя е мила и деликатна. С пастелни тонове и меки очертания.

Той е плах, леко непохватен…усмихва се неловко и не знае къде да дене ръцете си.

С първите звуци на песента и двамата се вливат в едно. Танцът е формата. Те са съдържанието.

За броени минути ще са митично същество – с четири крака,две глави и едно сърце. Независимо че той е твърде висок, а тя – леко закръглена. Те ще са красотата.

Ще се носят без да стъпват по пода, олекнали и свободни от всички мисли.

Тя ще се довери сляпо. Той ще поведе смело.

И ще бъдат…

само те

само тук

само сега.

100 % живи.

Неясно защо, четенето на Георги Господинов винаги ме провокира към писане. На път за Барселона, на летището във Виена се почувствах изключително щастлива от избора си на книга („Балади и разпади“ ). Чудесна компания за това пътуване, мисля си. И пиша:

Музика

от колички за багаж

от куфари

от стъпки.

От бебешки провиквания 

Гукане

Разменени поздрави

Марш на стюардеси

Набързо телефонни думи

 

„Passengers please proceed…“

„Auf Wiedersehen“

„Hola“

„Побързай“ 

…и нещо си там на китайски.

 

Мълчание и взиране

в лаптоп

смартфон

таблет

или пък (!) книга.

Звукът от напрягането на очния нерв.

 

Животите ни се разминават на Терминал 4.

Говорим на един език –

Вавилонски.

Мълчим на различни.

„Невидимите кризи“ е последната книга на Господинов, която прочетох за един благосклонно слънчев мартенски следобед.      Чудесна терапия.