Цялата минала седмица се самообвинявах за факта,че няма да гласувам на изборите за евродепутати.

Резултатите, както и предполагах са разочароващи. Сигурно и аз имам вина за това, че ДПС и „Атака“ ще правят сеири след някой друг месец в Брюксел. Не ми се ще да си го представям.

Избирателната активност била ниска…Аз лично гласувах вот на недоверие на тези избори. Как да вярвам на някакви си хора, които лъжат избирателите с кебапчета и чалга. Как да застана зад корумпирани лица или кариеристи и да ги подкрепя да ни представят страната пред Европа. Сигурно има и свестни хора сред кандидатите…Надявам се не всички да са като Слави Бинев. Макар един вътрешен глас да ме кара много да се съмнявам.

В изборното студио на БТВ бяха поканили фолкпевицата Камелия, която си развяваше гърдите в едър план. И за пореден път се убедих, че се задушавам от всепоглъщащата пошлост и простотия в моята мила родна страна.

Колкото да ми е тъжно да го кажа – напоследък все по-често се замислям „защо живея тук“. Скоро отговорът – „защото обичам България“ няма да важи…

В този хубав мокър ден излязох да се поразходя из София.

По пътя си срещнах кутия шоколадови трюфели. Любовта ни явно бе взаимна, защото се оказа че са оставили следи по мен.

После открих, че има „Бейлис“ с комплект чашки от млечен шоколад.

Чудя се как ли ще вървят двете заедно 🙂

…със своя сив рефрен,
защото теб те няма в този празен ден.
В луната отразен те виждам как си още тук
и пак не мога да заспя в цветен сън.

Много любима песен на Ваня Щерева.

Днес дъждът продължи да  разказва истории. И да сближава хората.

Докато чаках 280 на Плиска една възрастна жена ме попита дали може да се приюти под чадъра ми. Стана ми странно и хубаво 🙂

Вчера чух история за румънската ИКЕА. Разказа я мениджърът на компанията, която ще изгражда проект за 1 млрд. евро в Букурещ. Разхождайки се между рафтовете, дочул млада жена да споделя със съпруга си, че се чувства европейка. Било така, защото в ИКЕА на хората било демонтрирано доверие в (че няма да опитат да откраднат нищо).
За мое голямо учудване обаче, у нас явно не се демонстрира особено доверие на някои места, където се предполага че се движат основно интелигентни хора с добри обноски. На вратите на тоалетните в лъскавия „Интер Експо Център“  с огромни букви пише нещо от рода на „Пазете тоалетните чисти“. Това си е направо обида към хигиенните ми навици! Бих се радвала ако ме карат да се чувствам като „бял човек“ поне в местата, които имат претенции за „европейска“ атмосфера.