Златни пръстенчета на всичките пръстчета на двете ръчички.

Да видят всички че имам парички да си купя мнооооогооо пръстенчета.

Без оглед на това – големи ли са, малки ли са – с камъни, с перли – де що има, важното е да се покаже 🙂 Конкуренция правят само златните/сребърни висулки, накачени по 5-6 на синджир. Спомням си една контрольорка в градския транспорт, която ходеше с поне половин кило сребро на врата и каквато беше мощна…тръпки ме полазваха всеки път щом се приближеше…

Три четвърти панталон, затворени обувки (или по-лошо – сандали) и прозрачни къси чорапи.

Глътвам си граматиката пред таз проява на стил!Да запазим минута мълчание 🙂

Снощи като се прибрах от работа не ми се спеше и си пуснах някакви серии на „Sex and the City“ , още от първия сезон. Симпатично сериалче,  макар и малко твърде американско и леко наивно на моменти. Та, един от епизодите (The bay of the married pigs) се разказва за женените и single (ох, не се сещам за български еквивалент…което е лошо) хората. Обсъждаха как като срещнеш женени приятели и им кажеш че си single, те ти хвърлят този  „poor single  you“ снизходителен поглед. А точно ден преди това с Пецата си говорихме как една обща приятелка я срещнала и и казала че е бременна във втория месец, гледайки я през цялото време с поглед тип „ох, горката тя няма сериозна връзка и скоро няма да ражда“. Въпросното момиче се омъжи за „голямата си любов“ (момък, който още преди да се оженят я беше завел да дои кози на село), които леко я води за носа. Та – типична картинка на еснафско щастие.

Тъпо е някак си да те гледат все едно си малоумен, недоразвит или нещо повреден, щом нямаш сериозна връзка. Като се замисля и аз как почти бях се омъжила преди 2 години, почти бях свикнала с мисълта за това и изведнъж – всичко се обърна за 1 ден. Случва се, трябвало е да се случи, не съжалявам. Само понякога ме е яд, че все по-трудно ми е да правя компромиси със себе си. Значи ли че това, че нещо не ми е наред, обаче?

Нямам особено ясен спомен, ама някаква интуиция ми подсказва, че на тази дата преди 6 години ми беше бала (може и на 23-ти да е било взъщност).

Какво си спомням ли?

Роклята – дълга,с много дантела и висока талия. Хубава, но естествено впоследствие неизползваема. Чантата също.

Бижутата – сребро и седеф. Слагам ги рядко…

Обувките – бяха безсрамно евтини на фона на тези, които съученичките ми си бяха купили…И после ходих с тях на салса. Още ги пазя, ама май трябва да ги разкарам че се скъсаха…

Самата вечер…не мога да се сетя дали валеше както сега …по-скоро е възможно да е имало леки превалявания, но нищо съществено.

Бяхме в „Интера“ – много лош избор на място. После в една забутана механа на Арбанаси, където между 3 и 5 слушахме една и съща касета с чалга…

После по някое време като се съмна ходихме да ядем и аз шляпах боса (защото заваля) по главната да търся отворен магазин за да купя бутилка шампанско за да черпя едни приятели.

Дам…като цяло съм много против цялата история с баловете. Някакви келеша трошат грешни пари (с които може да се финансира една година обучение в универистета или поне нещо по-смислено) за да се покажат колко са фешън, кул, готени и прочия прояви на излишна показност. Всъщност всички знаят, че родителите са спестявали сума ти време, че родата е помогнала кой с кво може. И че не е важно абитуриента да се чувства добре, важно е комшиите да висят по балконите и да цъкат „вай вай, то наш’то гардже най-хубаво“. Айде без такива…ако цялата дандания е имала смисъл преди 40 години, когато гимназистите не са имали толкова лесно достъп до „живота на големите“, то днес, когато децата си имат гаджета от 6 годишни, за пръв път правят секс на 10 и в междучасията си пийват (в най-добрия случай) бира…цялата тази работа с баловете ми прилича на смешен маскарад и парад на еснафщината 😦