Няколко разговорни от днес:

Говоря с един приятел французин, който е в Доминиканската република.

– Ходих на клуб онази вечер – казва.

-Предполагам е имало много хубави момичета – предполагам аз.

– Не бях виждал толкова много пластични операции на едно място – отвръща 🙂

***

Оплаквам се на една приятелка, че не мога да се самонакарам да ида да плувам и тя отвръща:

– Ако имах време и бански щях да дойда с теб. Но нямам, за съжаление… 😦

***

Мрънкам, че в Скайп няма емотикон, който да показва че отиваш да се къпеш. Момчето, с което говоря, мъдро заключва:

-Е, тогава това би било не емотикон, а еротикон 😉

След няколко дни само е невероятния прекрасен Празник на влюбените – 14 февруари. Доколко е празник на любовта и доколко на кича обаче – не мога да преценя. Днес видях някакъв рекламен камион с прозрачно ремарке, на което пишеше „Празнувайте Свети Валентин с нас“ и вътре , в тапицираното с червен губер ремарке, бяха изложени всевъзможни сърцевидни джунджурии – плюшени сърца от всякакъв калибър, пухчета, и всички останали невероятни ( и непотребни) предмети на кича. Може би, ако бях „влюбена“ в някого или бях още тийнейджърка…нямаше да се издразня толкова, а щях да се умиля и разлигавя.

Не знам защо обаче започна да ми се повдига.

Защото се сетих за витрината на Orange centre (магазин, който иначе уважавам) …

Тя винаги представлява идеално отражение на изкуствения лъскав свят, чиито елементи се предлагат вътре. Особено по празници – перфектния кич и фалшива порция „празничност“ е там.

Да видим…

Преди няколко седмици имаше прекрасна хартиена камина.Коледа е все пак – топлина, домашно огнище и прочие маркетингови залъгалки. Сега наближава Свети Валентин – и ето че на витрината цъфнаха големи сърчица. Любов, розова захар, пеперудки и прочие (като неща излезли от стаята на DeeDee, Dexter’s sister). Ако някой се е уплашил че после няма да има какво да се сложи – споко!Идва Великден – зайчета.После – Гергьовден.След това – абитуриентски балове. Лятото май е малко постно. Но да не се отчайваме – началото на учебната година е прекрасен повод за „празник“, нали.

Купуваме всичките тези неща, някой ни убеждава, че те ще ни накарат да се чувстваме по-щастливи и обичани. А всъщност – в цялата мания да притежаваме забравяме, че най-красивото в празниците е именно мига.

Да бъдем с близки (или непознати). Да правим нещата които обичаме. Да правим нови неща и да се забавляваме. И че не можем да затворим тези единствени моменти в буркан. И затова са толкова безценни 🙂

Днес се замислих върху текста на една песен в който се пееше „i gave you my heart, now you want my soul“.

Замислих се дали сърце и душа са две различни неща, когато става въпрос за отдаването им „на някого“.?Може ли да се говори за последователност на отдаване в смисъла – първо ти подарявам сърцето си, а после и цялото си същество – т.е. – душата? И дали умираме когато се дадем напълно на някого а този някой не е готов да ни вземе?Изобщо какво става после…

Вчера най-сетне успях да гледам екранизацията на „Enduring love“ по романа на Ian McEwan. Бяха превели заглавието „Да устоиш на любовта“ а на книгата е „Неумолима любов“.

Филмът беше сравнително добър, дори Даниел Крейг беше подходящ за  ролята на Джо. Само дето много от нюансите и декорите естествено се губят в екранната интерпретация.  Определено книгата по-ми хареса. Макар че като се опитах да прочета The child in Time я зарязах по средата. Стила на McEwan е малко тежък и протяжен…затова може би. Или пък просто не е бил точния момент за този автор. Книгите трябва да се четат в точния момент, иначе ефекта не е същият.