В края на едно щастливо лято

притихвам…

Подреждам си мислите.

Складирам си слънцето.

Затаявам дъх  в очакване на

септември.

Подрънкващ със звънчетата по

пъстрата си циганска пола.

Топъл и мек,

красив

и малко тъжен.

Като целувка на раздяла.

Наскоро пробвах да правя домашна лимонада (по ето тази рецепта). Получи се доста добра и приятно разхлажда в жегата.

Усилието да настържа лимоновите кори, после да изцедя два килограма лимони с обикновена ръчна сокоизтисквачка ми донесе истинско удовлетворение. И ми даде време насаме със себе си, което иначе рядко отделям.

Докато живеем online започват да ни липсват тактилните усещания, участието в трансформацията на материята от една форма в друга.

А щастието е продукт и на петте сетива.

Вероятно затова все повече хора се захващат да майсторят разни неща. И това е хубаво.

всеки ден получавам подаръци:

красиви моменти.

хора.

разговори. вдъхновения.

благодарна съм.

и се моля подаръците да продължат дори и след рожденния ми ден…

като светулки във буркан

събирам лято…

на кого ли ще го дам?