Е няма накъде – след като вече две дами – Вера и Рос ме помолиха да споделя…

Да видим какво ще се получи:

Нъмбър one: Първата глътка на първото кафе за деня. Банално, но животоспасяващо.

2. Обичам си пътя до метро-станцията сутрин- по пустия „Шишман“.И заспалите хора в метрото, които се правят на много сериозни а всъщност искат да си гушнат отново възглавницата. 

3. Радва ме да видя някой облечен  по-цветно и екстравагантно. Някой, който носи дрехите, а не те него…сещате се 😉

4. Малки деца, който щъкат наляво-надясно и любопитно оглеждат света.

5. Да откривам хубави пасажи и неочаквани цитати в книгата, която чета.

6. Да е лято и да се разхождам покрай Народния и да гледам хората, седнали на слънце. Или да си вървя по „Шишман“ или „Неофит Рилски“ без конкретни планове и цялото време да е мое 🙂

Хайде сега Мария да разкаже моля…и който друг желае 🙂

Пловдив е очарователен.

Стръмни цветни улички ме карат да се чувствам у дома си.

Котките лениво се изтягат на калдъръма и носят усещане за безвремие.

Най-сетне успях да ида на Hand Made Day 🙂

Вечерта Камен Донев буквално си съдра панталонаот танци и скачане в Античния. И разбира се успя да направи от този дефект – ефект 😉

Нощна разходка, Chambao с мента в „Найлона“, църковни камбани и нецърковен хор от кучета и котки за „Лека нощ“.

В неделя…бавно събуждане на това прекрасно място.

После бране на череши и суетене край масата с домашно правени катми в Костиево.

Много вдъхновителен уикенд. И съм влюбена в Пловдив 🙂

Мислех да напиша предълъг пост. Но няма.

24-майските манифестации са още живи. В добрия смисъл 🙂 С мажоретките, знаменосците, фолклорните ансамбли, момиченцата с големите корделки и патетичните речи.

Една хубава инициатива на блога Аз чета .

Честит празник на всички,  който обичат българския език!

P. S. <лирично отклонение> Животът е прекрасен, защото не знаеш къде ще те отведе. Ето къде бях аз точно преди година 🙂