„Веда Хаус“…Къща за Чай и Мъдрост
Намирам я, вървейки уж безцелно по тъй любимите ми малки улички в центъра на София.
Всъщност знаех точно къде отивам…знаех го от момента в който прочетох за чайната в този блог.
Мястото е малко. Всички специални места са малки. Малкото е уютно, топло и домашно.
На вратата ме посрещат ароматите на усмихнати бурканчета чай. Толкова много и различни че ме оставят смутена и моментално очарована.
И усмивки 🙂 Които доколкото разбирам са дефицитна стока напоследък по софийските улици.
Цветно е. И отново…Индия…която за мен явно е съдба 🙂
Чаят разгръща нотките на сладък корен, джинджифил и канела върху небцето ми, а веселите чайници и чаши ме ме стоплят с багрите си.
Тихо е. И в тази тишина чувам разговорите на хората около мен…Толкова незначителни и ежедневни, но хубави, спокойни и истински.
Времето е нищо незначещо понятие.

Сигурно трябваше да спомена за wirless-a, богатото меню и липсата на цигарен дим. Но предположих че тези неща вече ги знаете.

По важното е, че мястото е наистина специално. Аз не бих отишла там с всеки …Така че, ако не се сещате за „специален“ човек с когото бихте посетили Къщата за чай и Мъдрост…идете сами. И пак ще е хубаво:)

След почти 365 дни в Индия, 7 часа в претъпкан самолет и 6 часа престой на летището във Виена отново съм на родна земя.
Очаквах София да се е променила доста повече за една година…но като гледам си е почти същото. Само тук там някой друг нов магазин или заведение.
Но иначе е сиво и зимно едно такова. И хората почти никак не се усмихват 😦 Изглеждат угрижени…
И тротоарите са разбити и кални.
Но им се радвам…на хората и тротоарите…и се усмихвам на себе си 🙂
Преоткривам местата които обичам. Търся нови, в които да се влюбя (утре е наред една чайна…)
Абе…кой каквото ще да казва…хубаво е у дома 🙂