Много обичам шоколад 🙂

Днес най-безобразно се поддадох на изкушението, когато  една колежка започна да ни обяснява за „онези бонбони със сливи и бадем, които се топят в устата“ . Така се озовахме в „100 грама сладки“. Там винаги има ужасно примамливи неща, а на който му е слаб ангела за сладко…В крайна сметка освен два от въпросните вълшебни бонбони, се обзаведох и с 200 грама „орехов чипс“ – някаква много фина и хрупкава вариация на ореховки. Препочъчвам горещо на всички 😉 Колегите много одобриха.

Хубаво е да има такива магазинчета – като от филма „Шоколад“ – мънички и пълни със симпатични сладки изненади 🙂 За съжаление в момента ми се струва малко скъпо удоволствие да се купуват бутикови бонбони от по 30 лв. Сигурна съм че си струват, но нали все пак идеята е повечко хора да се докоснат до вълшебството на хубавия шоколад…

Кратък диалог за причините и следствията на един дъждовен ден:

[12.24.01] М каза: исках да се разходя с една приятелка днес, ама нъц…

[12.24.15]  pippi каза: що нъц?
[12:24:24] М каза: вали

[12:24:53]  pippi каза: е и?
[12:26:10] М каза: ….не мога да се разхождам из дъжда..
[12:26:23]  pippi каза: що
[12:26:40] М каза: щото е мокро 🙂
[12:26:52]  pippi каза: голяма прична
[12:26:58]  pippi каза: няма що
[12:27:02] М каза: не, не е голяма
[12:27:06] М каза: но е мокра!!!

Днес съм малко ядосана на снега. Защото той, в комбинация с няколко други (здравословни) фактора ми поречи да ида да садя дръвчета. Много му се ядосах. Ще рече човек, че само чакаше да стане събота, за да завали. Ей тъй на – напук.

За да запазим добрите си отношения, реших че трябва да го представя в малко по-романтична и носталгична светлина. Ето го – градския сняг, видян през очите на Атанас Далчев. Честит да ни е 🙂

СНЯГ

Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни – ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

Днес беше Празникът на светлината Diwali, на който индийците почитат богинята Лакшми. А ние в „Йога студио 108“ естествено си го празнувахме.

Преди това имах йога-клас, и тъй като не бях ходила от две седмици бях като дръвце леко 🙂 Нейсе…Започнахме да правим цикъл от 24 пози – т.нар „Поздрав към слънцето“.И както всичко останало в йогата – много прости движения, пък голям ефект…

След като приключихме с активната част, започнахме да се приготвяме за празника. Светла (инструкторката) беше помолила хората да носят свещи и почти всички, които се появиха и подариха по една. Наслагахме ги навсякъде – по первазите на прозорците, тъй като богинята Лакшми щяла да види пламъка им и да влезе при нас. Чаените свещички наредихме по пода. После поставихме тук таме възглавници и одеала за да могат всички поканени да поседнат. И на всеки по една чинийка със скромна вегетарианска вечеря, която се състоеше от нещо като баничка с плънка от яице, сирене и чушки, сладки тестени топки и сурови ядки. Една от жените беше направила и цели 12 литра невероятен лимонов сок с кафява захар, босилек и розова есенция!Толкова мило:)

Дойдоха доста хора – около 45 души. Всеки получи бинди на челото. Дори мъжете…не бях виждала мъж с бинди и ми стана малко смешно :)Първо слушахме легендата за богинята Лакшми, която е символ на красотата. Тя, също като Афродита и Венера била родена от морската пяна а с нея се появили и всички красиви цветове (нейният цвят е розово). На Diwali (всяка година се празнува на различна дата от ноември, според новолунието) хората трябва да са добри един към друг, да прощават, да подаряват и да си купуват нови дрехи. Богинята също така покровителствала семейното огнище, а неомъжените девойки могат да нарисуват на прага си „стъпките на Лакшми“ за да си намерят жених (голям смях падна, като почнахме да подпитваме разни подробности като например „накъде да сочат пръстите на нарисуваните стъпала – навътре към къщата или навън“ 🙂 )

Пяхме мантри. Много е странно усещането да седиш в стая с хора, които почти не познаваш и да пееш неща на странен език. Някакво древно чувство на транс имаше в това. Огромно спокойствие и топлина.

На тръгване всеки получи малко подаръче. Философията на празника е, че ако влагаш себе си изцяло в нещо и не търсиш изгода, то доброто рано или късно се връща. А ако пазиш всичко за себе си – независимо дали става въпрос за материални неща или за чувства – един ден ще започнеш да го губиш.

Беше наистина едно много светло преживяване:) Нямам търпение утре да посадя дръвчета!