Като гледам темата за храната определено се оказа благодатна за коментари. И понеже в списъка на заведенията не бях включила всички места, които ми харесват, сега ще добавя още едно 🙂

Става дума за Dream House – вегетарианския ресторант на „Алабин“. Днес за пръв път отидох на място, след като няколко пъти си поръчвахме храна от там в офиса.

Опитвайки се да намерим местенцето, получих коментар „Винаги ни водиш на такива underground места“, което ме накара искрено да се засмея 🙂

Ресторантчето е по-малко, отколкото си го представях – десетина малки масички. Нищо фрапантно няма като обзавеждане и никакви излишни декорации. С една дума – очарователно непретенциозно 🙂 Всъщност очевидно е, че хората залагат не на интериора, а на любезния персонал и на храната. Обслужи ни едно момиче (не знам на колко години беше, но с тези две плитки и подскачащата си походка ужасно ми напомни на Пипи) , което беше много усмихнато и любезно (без да е сервилно). Храната, макар и само вегетарианска (аз не съм вегетарианка и се съмнявам, че ще стана) е доста разнообразна и вкусна. Лично за мен би било добре ако има малко повече възможности за овкусяване с допълнителни подправки и сосове, но ми казаха че „нарочно е така, за усетиш неподправения вкус на ястието“ и се примирих 🙂

Правят хубав ориз със зеленчуци, с броколи и кълнове, панирани сиренца и разни други симпатични неща. Всяка седмица има и различно меню със специалитети за всеки ден.Цените са повече от прилични 😉
Забелязах, че доста чужденци посещават местенцето,може би защото на горния етаж има хостел.

Можете да си поръчате храна от Dreamhouse  и за офиса. На сайта има меню с цени, а за дневните менюта – като се обадите ще ви ги кажат. И обикновено не отнема часове да донесат поръчката 🙂

След като вече разбрахме кога ще садим дръвчета и съм много ентусиазирана, реших да споделя и още нещо на еко-тематика, което ме вълнува от доста време.

За пръв път се замислих за това колко много ненужни найлонови торбички използваме, когато четох една от книгите на Майкъл Мур, в която той водеше диалог в бъдещето с неродената си внучка (или нещо такова). Та тя, като представител на едно много по-екологично съзнателно поколение, се възмущаваше „как е възможно, хората на земята да са толкова глупави, че да опаковат пластмасовите си опаковки в пластмасови торбички“.

Ужасно много се дразня винаги, когато в супермаркета ми дават 15 найлона, след като един би свършил идеална работа. А иначе ако направят чанти за многократна употреба както в Tesco (Фамилия май имаха някакви по едно време) – би било просто страхотно. Но засега не забелязвам особени усилия от страна дори на големите вериги да ограничат употребата на торбички. Само в CBA във Велико Търново видях следния надпис, който малко ме озадачи с полвинчатото си послание „Пазете природата. Използвайте найлоновите торбички мноократно“. Е, поне е стъпка напред 😉

Напоследък съм поела нещо като кръстоносен поход срещу найлонките, даже днес се скарах на колежка защо е взела торба при условие, че беше купила само едно нещо, което пре-спокойно би могла да носи в ръка. Продавачките още ме гледат странно като им казвам „Мерси, няма нужда от торбичка“, но свикват.

Може да е малко като принос, но капка по капка… Остава ми да се надявам, че анти-найлон-модата, ще обземе и българските магазини, както това се случва вече по света 🙂

„Чайната“ продължава да печели симпатиите ми. Освен приятни чайове, има и вкусни неща.

Миналата седмица опитах сандвичи от ръжен хляб с моцарела, домати, черен сусам и балсамов оцет. А вчера имаше невероятна домашна шоколадова торта с орехи 🙂 Предлагат и една много свежа оранжево-лилава салата от моркови, цвекло и портокали 🙂

И за да не се изненадате от някой концерт, ако решите да посетите мястото – програмата за ноември е ето тук 🙂

От няколко дни се чудя „Колко е важно да бъдеш грамотен?“

Важно ли е изобщо?

Оказва се, че да пишеш с правописни грешки не е кой знае колко голяма драма. Даже си е съвсем в реда на нещата.

Защо ли?

Ами просто в последните дни десетки хора ме убеждават, че може да пишеш неграмотно, но това нищо не значи, ако си добър в работата си. Върхът беше, когато на конференцията по предприемачество в събота,един от лекторите каза „Не се притеснявайте, бизнес-планът ви може да е пълен с грешки, важното е идеята да е добра!“

Шок и ужас!

Вярно е, че не всеки може да пише добре и всички понякога правим грешки. Обаче не мога да приема, че един себеуважаващ се човек с претенции (и то голеееми – тип мениджърски или предприемачески) ще си позволи да поиска пари с бизнес-план, в който грешките са повече от добрите идеи. Или пък ще кандидатства за престижна работа с мотивационно писмо, което дори не е проверил за грешки след като е написал.

Може да е професионално изкривяване, но за мен е важно един текст да е написан грамотно. Ако някой не се чувства сигурен дали се е справил – винаги може да се обърне към речника или да попита познат. В противен случай много лесно може да станеш за смях, а това е най-малкото което искаш, когато трябва да те възприемат насериозно.